Образувано е по касационна жалба на началника на М. П., представен от юрисконсулт П. Г., против решение № 644/19.03.2013 г., постановено по адм. д. № 3701/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 1361/ 13.08.2010 г. на Началника на М. П. за коригиране на ЕАД № 09BG003007H0009914/20090903 г. и промяна на стойностите в кл.22 "Валута и обща фактурна стойност", кл.42 "Цена на стоката", кл.45 "Уточняване", кл.46 "Статистическа стойност" и кл.47 "Изчисляване на вземанията", като на "К. Е." ООД, са определени за доплащане мито в размер на 5 506,73 лв. и ДДС в размер на 3 524,22 лв. ведно с лихви за периода от 03.09.2009 г. до 04.08.2010 г. в размер на 347,76 лв. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Отричат се изводите на съда за коректно посочване в ЕАД на митническата облагаема стойност и липсата поради това на основания за коригирането й от митническите органи. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът по касация "К. Е." ООД, чрез повереника си адв. Д., отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.
Заинтересованата страна ТД на НАП Пловдив не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:
Фактическите установявания на първостепенния съд са за извършено с № 09BG003007H0009914/20090903 г. деклариране от жалбоподателят на 112 рула стоманени въжета с държава на изпращане Ю. К. и изпращач К. Б. С., Кентъки, САЩ за поставянето им под режим допускане до свободно обращение и крайна употреба. Декларираната митническа стойност е 69 960.04 лева.
М. К. и Кедрон са сключени договори за доставка на стоманени въжета. С нареждания за валутен превод № 159/21.11.2008 г. с посочено основание документ SI 81118В/2008 г. и № 29/16.03.2009 г. с посочено основание търговска фактура SI-20090121К/2009 на "SEIL STEEL" LTD /"Сейл стийл"/ са преведени съответно 12557.43 EUR и 30265.47 EUR или общо 42 822,90 EUR.
По договор за продажба № SI-81118B/18.11.2008 г. е уговорено Кедрон да прехвърли на Кастел собствеността върху 112 рула стоманени въжета с различни размери на обща стойност 35 770 евро при условия за доставка CFR Варна. Към условията за плащане е уговорено по сметка на "Сейл стийл", Ю. К. да бъде заплатена сумата в размер на 41858.10 EUR, от които с 6 193.98 EUR за приспадане от задълженията на "Кастел експорт" ООД към "Kedron Bearing Services" LLC.
Търговска фактура № PI.NO SI-2009021К/21.01.2009 г. има за предмет доставка от Кедрон на "Кастел експорт" ООД на същите 112 рула стоманени въжета по проформа-фактура NR. SI-81118B на обща стойност 35770.00 EUR, при условия за доставка CFR Варна, както и 380 броя обтегачи и 2400 броя кауши за стоманени въжета на обща стойност 858.92 EUR по проформа-фактура NR SI-81118B-1/09.12.2008 г. Договор за продажба № SI-81118B-1/09.12.2008 г. е за 380 броя обтегачи и 2400 броя кауши за стоманени въжета на обща стойност 858.92 EUR с дължимо плащане по посочената банкова сметка на "SEIL STEEL" LTD, Ю. К..
Стоката по търговска фактура № SI-2009021К/21.01.2009 г. е поставена под режим митническо складиране пред Митническо бюро Карлово от "Кастел експорт" ООД на 19.03.2009 г. с ЕАД № 09BG003007J0000297/20090319, с декларирана обща фактурна стойност в кл. 22 - 36 628.92 EUR при условие на доставка CFR Варна, митническа стойност 71 639.94 лева.
Режимът митническо складиране на стоките /въжета, обтегачи и кауши/ е приключен: с ЕАД № 09BG003007H0004523/20090424 са поставени под режим допускане до свободно обращение 380 броя обтегачи и 2 400 броя кауши за стоманени въжета с декларирана обща фактурна стойност в кл. 22 - 858.92 EUR при условие на доставка CFR Варна, митническа стойност - 1 679.90 лева; с ЕАД № 09BG003007H0009914/20090903 са поставени под режим допускане до свободно обращение 112 рула стоманени въжета с декларирана обща фактурна стойност в кл. 22 - 35 770.00 EUR при условие на доставка CFR Варна, митническа стойност - 69 960.04 лева.
Търговска фактура № SI-20090021К/21.01.2009 г. е обвързана с проформа-фактура NR. I-81118B (Sales Contract PI.NO SI-81118B/18.11.2008 г.) за 112 рула стоманени въжета с различни размери на обща стойност 35 770.00 EUR /с подлежащата за плащане цена към "SEIL STEEL" LTD в размер на 41858.10 EUR/ и проформа-фактура NR. SI-81118B-1 (Sales Contract PI.NO SI-81118B-1/09.12.2008 г.) за 380 броя обтегачи и 2400 броя кауши за стоманени въжета на обща стойност 858.92 EUR и подлежащата за плащане цена към "SEIL STEEL" LTD е в размер на 858.92 EUR.
В обхвата на последващия контрол на декларирането митническата администрация е приела, че платеното в повече от декларираното на производителя на стоките в размер на 6 193.98 EUR са отнася за стоките по проформа-фактура NR. I-81118B (Sales Contract PI.NO SI-81118B/18.11.2008 г.) за 112 рула стоманени въжета с различни размери, поставени под режим допускане до свободно обращение на 03.09.2009 г. с ЕАД № 09BG003007H0009914/20090903. Изчислена е реално платена цена за процесните въжета 41 963.98 EUR.
В решението на началника на М. П. с разликата от 6 193.98 EUR е увеличена митническата стойност на основание чл. 29, § 1 и §3, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО). На основание чл. 201, § 1, б. "а" от МКО и чл. 56 от ЗДДС е определено митническо задължение в общ размер 9 030.73 лева, от които мито 5 506.73 лева и ДДС 3 524.22 лева; установени са и задължения за лихва.
Изводите на първостепенния съд по фактите са различни от тези на митническата администрация и с тях е обосновано решаването на спора относно съществуването на установените с административния акт публични задължения. АС Пловдив е възприел като убедителна тезата на жалбоподателя, че платеното в повече от декларираното по ЕАД № 09BG003007H0009914/20090903 към Сейл стийл в размер 6 193.98 евро е за погасяване на задължение към Кедрон по фактура № 1850/28.03.2008 г. за внос на 61 335 броя лагери, а възможността за такова погасяване чрез плащане към Сейл е предвидена в договор № SI-81118B/18.11.2008 г. Ценено изцяло е заключението на приетата по делото ССЕ. Решение е неправилно.
В противоречие с дължимото при действието на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК съдът не е извършил преценка на всички доказателства и това е засегнало верността на фактическите му установявания. В решението са възпроизведени констатациите на в. л. Герджикова за отнасяне на платежното нареждане № 159/21.11.2008 г. в размер на 12 557,43 евро в полза на „СЕЙЛ СТИЙЛ“ Ю. К. към доставката по договора за покупка на 112 макари стоманени въжета и сумата е авансово плащане по две фактури – SI2009021К/21.01.2009 г. и фактура 1850/28.03.2008 г., като сумата в счетоводството е разделена на две суми, осчетоводени като погасяване на задължения към КЕДРОН. Платежно нареждане в размер на 30265,47 евро в полза на „С. С.“ Ю. К. е с основание инвойс SI20090 1
21К/2009 г. Налични са две фактури със сходни номера, от една и съща дата и за една и съща стока, но с различни суми - фактура № SI20090 0 21К/2009 г. за 36 628,29 евро и фактура № SI20090 1
21К/2009 г. за 42 822,90 евра, като разликата от 6193,98 евро между двете фактури е следствие от посочените от доставчика по-високи цени във втората фактура. В счетоводството на жалбоподателя разликата е осчетоводена като погасени задължения по фактура 1850/28.03.2008 г. за внос на 61335 броя лагери. При това фактура SI20090 1
21К/2009 г. за 42 822,90 евра била с характер на проформа и не е отразена в счетоводството на жалбоподателя.
Вън от вниманието на съда е останало установеното от експерта несъответствие в записванията по счетоводните документи и тези на електронен носител. На електронния носител плащането на сумата 12 557.43 евро е осчетоводено изцяло като авансово плащане по инвойс SI81118B, а посочените в счетоводството основания са фактура SI 2009021K/21.01.2009 г. и фактура 1850/28.03.2008 г. За плащането на сумата 30 265.47 евро основанието за плащане на електронния носител е "плащане по инвойс SI20090 121
K", а в счетоводството на жалбоподателя - "фактура SI20090
21
K".
Не е оценено доказателственото значение на предхождащото издаването от Кедрон на фактура № 1850/28.03.2008 г. за вноса на 61 335 броя лагери за 30 017.83 щатски долара издаване на фактура № 1850/26.03.2008 г. продажба от Кастел на Кедрон на същото количество лагери. Тъждествен е предмета на доставките и това следва от установяването на митническата администрация, че стоките не са напускали митническия склад, еднаквата цена по фактурите и непроменения с ЕАД № 08BG003007J0000584/27.03.2008 г. /за износа/ и ЕАД № 08BG003007J0000707/28.03.2008 г. /за вноса/ режим на митническо складиране. С насрещното фактуриране на продажбите на едни и същи стоки през изключително кратки периоди от време е създадена правна привидност за съществуването на основание за имуществено разместване, с което да се обоснове плащането в размер по-голям от декларирания. Привръзката, обаче, на платеното в повече с доставката на лагери по фактурата от 28.03.2008 г. не е установена с убедителността на пълно доказване. Тя не следва от уговорените условия на плащане по договор за продажба № SI-81118B/18.11.2008 г., тъй като не е посочено задължението, погасявано със сумата 6 193.98 евро, която пък напълно съвпада по размер с разликата между двете фактури, издадени от Кедрон.
В контекста на горното, при съществуването на търговски фактури с различна цена на внасяните стоки и доказано плащане по банков път на по-високата цена, която се разминава с декларираната, съответен на правилата на чл. 29, § 1 и § 3, б. "а" от МКО е подходът на митническата администрация за определяне на митническата стойност в съответствие с действително платеното.
Спорът относно съществуването на предпоставките за определяне на антидъмпингово мито в съответствие с
Регламент (ЕО) № 400/2010
, който разширява обхвата на антидъмпинговото мито по
Регламент (ЕО) № 1858/2005 и
във връзка с внос от Корея, по отношение на стоките декларирани с ЕАД № 09BG003007H0009914/20090903 е предмет на
решение № 137 от 1.02.2011 г. по адм. дело № 1495 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Кастел против решение № 1228 от 11.06.2010г на Началника на М. П.. С акта на митническия орган е извършена корекция на ЕАД 09ВG003007Н0009914/20090903 относно тарифния код на стоки №№ 2 и 3, който следва да се чете 7312108113, допълнителен код 999 и за тези стоки е определено окончателно антидъмпингово мито в размер 60.4 %. Решението на АС Пловдив е оставено в сила с решение № 11046 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2011 г., I о. Този спор не може да бъде пререшаван /арг. чл. 299, ал. 1 от ГПК/.
Разпоредбата на чл. 201, § 1, б."а" и § 2 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета /Митнически кодекс на Общността (МКО) обвързва възникването на вносно митническо задължение с допускането за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове, като митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. По правилото на чл. 217, § 1 от МКО размерът на вносните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, трябва да бъде изчислен незабавно в момента, в който митническите органи разполагат с необходимите данни и да бъде вписан в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което представлява вземане под отчет /аналогична е разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от ЗМ/. Длъжникът, на основание чл. 221, § 1 от МКО, следва да бъде уведомен за размера на сборовете по подходящ начин, веднага след като този размер бъде взет под отчет. По силата на чл. 222, § 1, б."а" от същия акт на вторичното право на ЕС, размерът на сборовете, за които е извършено уведомяването по чл. 221 трябва да бъде заплатен от длъжника в срока, който му е определен с поканата. Съгласно чл. 232, § 1, б. „б" от МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейният размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит.
В контекста на изложеното оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на оспорването срещу административния акт.
При този изход на спора на касатора се дължат сторените по делото разноски за тази инстанция, които в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения са в размер 625.86 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 644/19.03.2013 г., постановено по адм. д. № 3701/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Кастел експорт" ООД срещу решение № 1361/ 13.08.2010 г. на Началника на М. П..
ОСЪЖДА "Кастел експорт" ООД да заплати на М. П. деловодни разноски в размер на 625.86 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ З. Ш.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ Б. Ц.
Б.Ц.