№ 424

Гр. София, 09.07.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 4131 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от М. И. Г. молба вх. № 261068/31.07.2024 г. за отмяна на влязло в сила решение № 303/22.05.2024 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 394 от 26.11.2022 г. по гр. д. № 514/2022 г. на Окръжен съд-Перник и вместо него е постановено ново по същество, с което М. И. Г., е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Т. Ц. Т., да упражнява правото си на собственост върху собствения му УПИ *-* от квартал 9015/15 „а“ по сега действащия план на [населено място], общ. П., одобрен със Заповед № ІІІ-234 от 09.04.1976г., изменен със Заповед № 927 от 25.02.2009г. на Кмета на О. П. като премахне за своя сметка отходна тръба, заустена на границата на УПИ *-* и навлизаща в него.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Същата е оставена без разглеждане на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК с влязло в сила определение.

В молбата и уточняващата я молба са изложени следните обстоятелства, относими към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно: твърди се нередовно призоваване в първоинстанционното производство, с оглед на което молителят е бил лишен от възможност да участва в разглеждане на делото.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молителят е поискал да бъде отменено влязлото в сила съдебно решение.

В отговор на молбата ответникът Т. Ц. Т., чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната недопустимост, евентуално неоснователност.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, взема становище молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:

Молбата за отмяна на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустима по съображения, изложени в определение № 729 от 17.02.2025 г. по настоящото дело.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и тази неправилност се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото.

Производството пред районния съд е образувано по предявен от Т. Ц. Т. срещу М. И. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС.

На ответника – молител в настоящото производство са изпратени преписи от исковата молба и приложенията към същата на посочения по делото адрес: [населено място], местност „К.“. Съобщението е получено от бащата на ответника - И. Г.. Депозиран е отговор по чл. 131 ГПК, в който е посочен същия адрес. Първото открито съдебно заседание е проведено на 20.01.2022 г., като за същото призовката до ответника е върната в цялост с отбелязване, че лицето е „посетено на 16.11.2021 г., 05.12.2021 г. и 7.01.2022 г. и не е „установено на този адрес“. С разпореждане от 7.01.2022 г. съдът е постановил прилагане на призовката, като е посочил, че същият е редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК.

В проведените две открити съдебни заседания на 20.01.2022 г. и 10.02.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че М. Г. е редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК.

Съобщението за постановеното решение е получено от неговия баща на 26.07.2022 г. на посочения по-горе адрес. Ответникът е посочил като съдебен адрес адресът на адв. Й.. Подал е въззивна жалба срещу решението, чрез същия адвокат. Участвал е във въззивното производство чрез пълномощника си. Съдът е приел, че лицето е било редовно призовано за проведените заседания в първоинстанционното производство, поради което е оставил без уважение доказателственото му искане. С въззивното решение е отменено първоинстанционното и е отхвърлен предявения срещу молителя иск.

В касационното производство молителят е участвал чрез пълномощника си адв. Й..

Не е налице поддържаното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Съображенията за това са следните:

Районният съд не е нарушил съдопроизводствените правила по призоваването на ответника-молител и с това да го е лишил от възможността да участва в делото. Адресът, на който веднъж е получил съобщение и е посочил в отговора на исковата молба, е [населено място], местността „К.“. Именно на този адрес съдът е изпращал призовки до него. Съдебният адрес е посочен след провеждане на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване. В съответствие с процесуалния закон и практиката на ВКС по прилагането му съдът е приел, че ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание на 20.01.2022 г. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1, изр. 1 ГПК гласи, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Според чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, като за тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. В практиката на ВКС се приема, че ако страната отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж е получила съобщение и не може да бъде намерена там, съобщението се прилага към делото и се счита връчено. При отчитане на данните, че за съдебно заседание на 20.01.2022 г. ответникът е бил търсен на адреса, на който е получил препис от исковата молба и е посочил в депозирания от него отговор на същата, на датите 16.11.2021 г., 05.12.2021 г. и 07.01.2022 г., но не е намерен, съдът законосъобразно е приложил чл. 41, ал. 2 ГПК и е приел, че той е редовно призован, като е дал ход на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Те са длъжни сами да следят за развитието на заседанието и за датата, на която делото е отложена. В съответствие с това правило районният съд законосъобразно е дал ход на делото в следващото съдебно заседание на 10.02.2022 г., в което е даден ход на устните състезания и делото е обявено за решаване.

Действията на районния съд по призоваване на молителя и връчване на съобщения и книжа по делото са съобразени изцяло с изискванията на процесуалния закон, действащ към момента на извършването им. Липсват нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в процеса. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. /съобразно действително заплатената сума според договора за правна защита и съдействие в производството по отмяна/.

Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261068/31.07.2024 г. на М. И. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 303/22.05.2024 г. по гр. д. № 1540/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Осъжда М. И. Г., да заплати на Т. Ц. Т., сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.