№ 119 София, 28.03.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4321 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. М. А., чрез пълномощника й адвокат Т. Т., против решение № 260238 от 7.07.2021 г., постановено по гр. д. № 43 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 260188 от 12.10.2020 г. по гр. д. № 688/2018 г. на Районен съд – Костинброд и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Е. М. А. против Д. С. Х. ревандикационен иск на основание наследствено правоприемство от М. А. Л. по отношение на дворно място с площ от 600 кв. м. в землището на [населено място], местността „Л.“, представляващо парцел № 25 по парцеларния план местността, която част е изобразена графично като четириъгълник, защрихован в син цвят на скицата, приложение № 1 към заключението на вещото лице Л. М. с вх. № 277/22.01.2020 г., която е приподписана от съда и е неразделна част от решението, като решението е постановено при участие на О. К. като трето лице-помагач на Д. С. Х..

Д. С. Х., чрез пълномощника си адвокат М. Ц., е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.

О. К. не е изразила становище по касационната жалба.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: ищцата е наследник по закон на М. А. Л., починал на 11.05.1999 г., който е придобил процесния имот в землището на [населено място], местност „Л.“ на основание § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, за което е издаден констативен нотариален акт за собственост № 130, том І, дело № 131/1992 г. Ответницата е придобила въз основа на договор за продажба чрез търг на общински недвижим имот от 11.12.2008 г., сключен с община Костинброд, поземлен имот в землището на [населено място] № *, кад. район *, м. „К.“ с площ от 2 624 кв. м. За удостоверяване правото на собственост върху имота продавачът община Костинброд се е позовал на акт № 313 за частна общинска собственост, съставен на 13.03.2008 г. на основание § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, вр. решение № 467/12.05.2006 г. на Общински съвет – гр. Костинброд. Експертното заключение установява, че закупеният от ответницата имот включва и имота на ищцата, като застъпването е онагледено на комбинирана скица-приложение № 1.

Съдът е счел, че показанията на свидетелите И. А., М. И. и С. Х. (кредитирани при условията на чл. 172 ГПК като правдиви и безпротиворечиви) и на З. К., установяват, че процесният имот с площ от около 600 кв. м. е бил ползван като овощна градина от бащата на ищцата от края на седемдесетте години (1978 – 1979 г.) до смъртта му, а след това ищцата, негова дъщеря, продължила ползването на земята, но през 2009 г. установила, че в имота била изградена тоалетна. Тогава ищцата оставила бележка със своя телефонен номер. През 2010 г. след закупуване на ПИ № *, кад. район *, м. „К..“, с площ от 2 624 кв. м., ответницата го трасирала на две нива и направила ограда от три страни, като засадила имота с домати, картофи, малини, ягоди и ежегодно събирала плодовете. По-късно, през 2017 г., ищцата установила, че катинарът на портата към мястото е сменен (а свидетелят А. опитал да го счупи) и го подменила с нов. По този повод ответницата Х. подала жалба до полицията. Проведен бил разговор по телефона между страните и ищцата заявила, че тя е собственик на имота.

При така възприетите факти въззивният съд е формирал извод, че праводателят на ищцата е придобил собствеността на процесния имот, а община Костинброд не е била собственик на същия, съответно ответницата не е придобила собствеността въз основа на договора от 11.12.2008 г., с оглед на което е разгледал заявеното от Д. Х. възражение за придобивна давност.

Окръжният съд е посочил, че за да е основание за придобиване собствеността на недвижим имот, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Спокойно е владението, което не е установено, респ. оспорвано с насилие, а прекъсване на владението е налице само в хипотезите на чл. 116 ЗЗД – признаване правата на собственика, с предявяване на иск или възражение и с предприемане на действия за принудително изпълнение, като други действия, извън ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. В случая от установяване на фактическата власт в края на 2008 г. от страна на ответницата до края на 2013 г. владението й не е било обезпокоено. В този период ищцата не е предприела действия, довели до смущаване на владението, съставляващи противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост на осъществяваното от ответника владение и засягащи упражняваното от него фактическо господство над вещта. Ищцата не доказа да е извършила действия, които могат да бъдат квалифицирани като пречене или осуетяване на владението, за да превърнат спокойното, установено и поддържано без насилие, владение в обезпокоявано, и да прекъснат започналата да тече придобивна давност. С извършването на фактическите действия по поддържка на дворното място, ограждането му, засяването му с култури, изграждането на външна тоалетна, в продължителен период от време ответницата Х. е демонстрирала по отношение на собственика и третите лица своето субективно отношение към вещта – намерението да я свои, т. е. да упражнява фактическа власт върху нея като собственик. Следователно, налице са двата конститутивни признака на владението, при проявлението на които и след изтичане на 5-годишен срок от началото на своенето на вещта е възникнало субективното право лицето, което е владяло имота, да придобие правото на собственост върху него на оригинерно правно основание – придобивна давност. Осъществяването на посоченото придобивно основание е довело до изгубване от ищцата на правото й на собственост (чл. 99 ЗС) и предявеният от нея иск за ревандикация като неоснователен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Е. М. А. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Посоченото основание е обосновано от касаторката със същите доводи, с които в касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а именно наличието на противоречиви мотиви във въззивното решение – съдът е посочил, че община Костинброд не може да се легитимира като собственик въз основа на съставения акт за частна общинска собственост, а от друга страна е приел, че ответницата е придобила имот чрез добросъвестно владението в периода 2008 – 2013 г., базирайки се единствено на показанията на свидетеля С. Х., неин син и в противоречие с показанията на А. и И., които установяват, че ищцата и нейния праводател ползват имота от 1979 г., а това обхваща и периода 2008 – 2013 г., като овощна градина, като всяка година са брали плодове, както и че в него има изградена постройка от бащата на ищцата и ограда от долната страна. Същевременно съдът е развил и противоположни мотиви – от установяване на фактическа власт в края на 2008 г. до края на 2013 г. владението на ответницата не е било обезпокоено и в този период ищцата не е предприела действия, довели до смущаване на владението, съставляващи противопоставяне на титуляра на правото на собственост на осъществяваното от ответника владение и засягащи упражняваното от него фактическо господство върху вещта, макар от разпита на свидетелите да не може да се направи такъв категоричен извод, тъй като никой от тях не свидетелства, че само ответникът владее и ползва имота в периода 2008 – 2013 г. и никой не конкретизира, че точно спорните 600 кв. м. в този период са владени от ответницата. Необосновано съдът е приел, че чрез извършването на фактически действия по поддържането на дворното място, ограждането му, засяването му с култури и изграждането на външна тоалетна, ответникът в продължителен период от време е демонстрирал по отношение на собственика и третите лица своето субективно отношение към вещта – намерението да я свои. Постановеното решение противоречи на показанията, дадени от свидетелите А. и И., от които е видно, че ищцата също е извършвала подобни фактически действия по поддържане на дворното място, ограждането му, засаждане на овощни дървета и изграждането на селскостопанската постройка за период от 40 г., като имотът е закупен през 1992 г.

Посочените твърдения на касаторката обосновават основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. С оглед мотивите на въззивното решение следва да се допусне касационно обжалване с цел преценка дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че владението на ответницата е било явно, като същата е демонстрирала по отношение на собственика и третите лица своето субективно отношение към вещта – намерението да я свои, с оглед приетото от съда предназначение на имота – овощна градина и осъществяване на фактически действия и от двете страни до 2017 г., когато е бил осъществен контакт между тях – разговор по телефона след като ищцата разбила катинара на ответницата и го сменила с нов, а ответницата подала сигнал в полицията. Преценката дали този извод е очевидно неправилен следва да се извърши с оглед приетата и от въззивния съд характеристика на владението, годно да породи последиците на придобивната давност, да е явно, т. е. всеки заинтересован, включително и собственикът да може да установи, че конкретно трето лице е завладяло имота.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260238 от 7.07.2021 г., постановено по гр. д. № 43 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд.

В едноседмичен срок от съобщението касаторката да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Р. Б. държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.

При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията и на съдията-докладчик при изтичане на срока.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: