Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение от 17.12.2009 год., постановено по гр. д. № 1928/2009 год. на СГС, ВО, ІVА състав, с което е оставено в сила решението по гр. д. № 23170/2006 год. на СРС, ГК, 70 състав, с което е признато за незаконно уволнението на Б. С. С. и същото е отменено; С. е възстановена на длъжността „ проверител” към отдел „Чистота” в [фирма], [населено място] ; присъдено й е обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ за оставяне без работа поради незаконно уволнение в размер на 2 530,92 лв.

С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението.Иска се неговата отмяна и присъждане на направените в производството разноски.

С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК.В него като основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът сочи, че правният въпрос за колизията между правните норми на чл. 194,ал.1 КТ и чл. 333,т.2 и т.3 КТ, които имат императивен характер, има съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С оглед на това счита, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.

Ответницата по касационната жалба Б. С. С. от [населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Не са налице обаче предвидените от закона условия за допустимост на касационното обжалване.

За да отмени извършеното по отношение на Б. С. дисциплинарно уволнение, въззивният съд е приел, че работодателят не се е съобразил със разпоредбата на чл.333,ал.1, т. 3 КТ, според която и в случаите на дисциплинарно уволнение по чл. 330, ал. 2 т.6 КТ, когато работникът или служителят боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването / Наредба № 5/ 20.02.1987 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333,ал.1 от КТ / работодателят може да извърши уволнението само с предварително разрешение на инспекцията по труда като се взема мнението и на Трудово – експертната лекарска комисия. По делото е установено, че ищцата – ответница по касация, страда от заболяване, което е включено в списъка на болестите, при които работниците и служителите се ползват със закрилата по чл.333,ал.1,т.3 КТ, което заболяване е установено с решение на ТЕЛК.Посочено е, че уволнението е извършено без да е получено разрешение на Инспекцията по труда и преди ТЕЛК да е изразила становище по изпратеното от работодателя запитване, поради което уволнението е незаконно.

Следователно обжалваното решение третира въпроса относно законността на дисциплинарното уволнение в контекста на предвидената по КТ защита без да разглежда цитираните в посочения от касатора правен въпрос разпоредби / на чл. 194,ал.1 КТ и чл. 333,ал.1,т.2, 3 КТ/ в колизия.

Такава колизия / противоречие, което следва да бъде отстранено по пътя на тълкуването /, не съществува.Съдът правилно е приложил закона като е приел, че след като уволнената страда от заболяване, посочено в Наредба №5/20.02.1998 год. на Министъра на здравеопазването и е била уволнена без да е съобразена закрилата на закона по чл. 333,ал.1 КТ, уволнението е незаконно.

Доколкото колизия между двете законови разпоредби няма, въпрос за такава колизия не може да бъде разглеждан и по него не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение от 17.12.2009 год., постановено по гр. д. № 1928/2009 год. на СГС, ВО, ІVА състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: