Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Кмета на О. Р. против решение по адм. д.№ 310/ 2007 г. по описа на АС-Русе. Иска обезсилване или отмяна на решението. Твърди, че след 1.06.1999 г. наемателят не черпи права от настанителната заповед от 1978 г., не е приложим чл. 236 от ЗЗД, а предвид чл. 45а от ЗОС условията за настаняване става с наредба на общинския съвет, а настанителните заповеди са само срочни. Производството е започнало по молба за издаване на настанителна заповед от 2005 г. и след приключване на съдебно производство пред окръжен съд Русе, е подновена процедурата. Ответникът по жалбата не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като заповедта е издадена по молба на наемателя и в съответствие с правната уредба.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение № 28/ 8.11.2007 г. по адм. д.№ 310/ 2007 г. по описа на АС-Русе е прието, че оспорената настанителна заповед № РД- 01/ 1057 от 5.04.2007 г. на Кмета на О. Р. е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което е отменена. Развити са правни изводи, че между страните има безсрочно наемно правоотношение по чл. 236, ал.1 от ЗЗД, което не е прекратено, със заповедта незаконосъобразно е променен вида на правоотношението в срочно. Съдът развил правни изводи, че са неприложими разпоредбите на чл. 25, ал.1 от Наредба №6 и чл. 43, ал.1 от ЗОС, защото те се отнасят за първоначално настаняване в общински имот. Липсват фактически констатации в заповедта, нарушени са чл. 26 и чл.34 от АПК.

Решението е допустимо, но незаконосъобразно и следва да...