Непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди от престъпление
обезщетение за имуществени вреди
1 Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
ГР. С., 17.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 20.09.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №19/2011 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Е. М., лично и като законен представител на малолетните деца А. Й. и Н. Й., К. В. и Й. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр. д. №794/10 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че значим за спора и точното прилагане на закона – чл.49 от ЗЗД, вр. със Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ ЗЗБУТ/, е материалноправният въпрос за действията и бездействията, за които възложителят отговаря при увреждане на изпълнителя, настъпило при извършване на възложена му по договор за изработка работа, когато е цялостно организирана и ръководена от възложителя.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Въззивният съд е отхвърлил предявените от касаторите / като деца, родители и преживяла съпруга на починалия при извършване на възложената му от ответника по договор за изработка работа С. Й./ искове по чл.49 от ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени и на имуществени вреди. Приел е, че липсата на инструктаж и неосигуряване на...