Образувано е по касационната жалба подадена от П. Д. П., гр. Д., чрез адв. А. Д. Д. срещу Решение № 1593/20.07.2010 год. по адм. дело № 37/2010 год. на Административен съд - Варна, Първо отделение, 28-ми състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № 900900238/20.07.2009 год., издаден от орган по приходите при ТД - Добрич, потвърден с Решение № 549/27.11.2009 год. на Директора на Дирекция „ОУИ" – Варна при ЦУ на НАП, с която е определен данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. за 2004 год. в размер на 11345.25 лв. и лихви за забава в размер на 6526.97 лв., като неоснователна. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на актовете на данъчната администрация, както и заплащане на разноски.
Ответникът - Директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, не взема становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо „А” отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл.218, ал.1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови оспореното решение, административният съд е приел за безспорно установено, че за ревизирания данъчен период жалбоподателят – физическо лице е получавал парични средства с неустановен произход. При тези данни съдът е приел, че приходният орган законосъобразно е преминал към облагане на данъчния субект по реда на чл.122, ал.1, т.2 ДОПК.
Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че органът на приходите не е извършил анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 ДОПК. Анализът на критериите по чл.122, ал.2 от ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения и при анализа за определяне на основата за облагане по чл.122, ал.2 от ДОПК следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. В случая органът по приходите е извършил анализ на относимите обстоятелства при определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл.122 ДОПК с вида осъществявана от лицето дейност, включително е извършил анализ и на относимите към него обстоятелства по цитираните разпоредби.
С оглед на гореизложеното, наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, поради което фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното. В тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите констатации на органа по приходите.
В хода на ревизията органът по приходите е установил, че за 2004 год. ревизираното лице П. Д. П. е подал Годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ отм. , в която декларира доход в размер на 338 лв., изплатен от „Беста" ЕООД по сключени граждански договори. Установено е, че лицето е извършвало дейност и като едноличен търговец с фирма ЕТ "Джапи-П. П.", като дейността му е прекратена от 2003 год. Ревизираното лице е представило справки, договори, както и писмено обяснение. Установено е още, че за 2000 год. не са представени счетоводни или други документи, доказващи получен от него доход в размер на 19900 лв., деклариран в ГДД № 09876/25.04.2001 год. За 2001 год. и 2002 год. на ЕТ "Джапи-П. П." е направена ревизия по ЗОДФЛ отм. , като съгласно констатациите в РА, който е влязъл в сила, в счетоводството на търговеца не са налице парични средства, които той да е получил като доход. За 2003 год. задълженото лице изобщо не е подавало ГДД. В хода на ревизията са извършени и проверки на лицата, за които жалбоподателят твърди, че през 2003 год. са му предоставили в заем парични средства. От представените договори за заем, записи на заповед и обясненията на лицата, органът по приходите е приел, че към 31.12.2003 год. лицето разполага с налични средства в размер на 50400 лв. и получена рента от „Агрос грейн груп" ООД в размер на 570 лв., от която като се приспадне удържания данък остават 519.29 лв. или към 31.12.2003 год. лицето разполага със сумата 50919.29 лв. От тази сума се приспадат разходите за живот в размер на общо 7708 лв. и за лицето остават налични 43211.29 лв.
Въз основа на констатираните факти и обстоятелства органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - налице са данни за укрили доходи или приходи и по т.7 - декларираните и получените приходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето. На основание чл.124 от ДОПК на ревизираното лице е връчено Уведомление изх.№ 113-900024/27.03.2009 год., с което е уведомено за установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - наличие на данни за укрити доходи или приходи, поради което основата за облагане с корпоративен данък за 2004 год. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Жалбоподателят е представил декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК, копия на договорите за заем, разписки и др.
В атакуваните данъчни актове се констатира, че към 31.05.2004 год. е налице превишаване на разходите спрямо приходите със сумата 41158.71 лв., за която сума лицето не е представило доказателства за нейния произход, поради което е прието, че тази сума се явява данъчната основа, определена по реда на чл.122 от ДОПК, увеличена с декларирания от ревизирания доход за 2004 год. сума по ГДД в размер на 338 лв. Изчислен върху тази данъчна основа дължимия от лицето данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. е в размер на 11345.25 лв.
Жалбоподателят твърди, че сумите от 19000 лв., 1414 лв. и 1111.20 лв. са декларирани с ГДД за 2000 год., 2001 год. и 2003 год. и източника на тези средства са изплатени доходи от рентни възнаграждения от ЕТ "С. М. Л." и „Агрос грейн груп" ООД; факта на надлежното деклариране на тези суми и то пред данъчните органи е достатъчен, за да се приеме, че сумите са с доказан произход; твърди, че в хода на ревизията са представени и събрани доказателства, установяващи, че В. Г. Д. му е предоставила в заем сумата от 30000 лв.; сочи още, че през отчетния период органът по приходите е взел предвид, че домакинството му се е състояло от 5 души, а това не е така, тъй като второто му дете още не е било родено, а също така в домакинството не е живяло и лицето, посочено като негова втора майка.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по аналог, а в тежест жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
Настоящата инстанция намира, че са обосновани изводите на Варненския административен съд, който след анализ на събраните доказателства е приел, че е налице превишение на разходите над доходите за 2004 год. Този извод е изведен в резултат на обективен анализ на събраните в ревизионното производство доказателства относно доходите и извършените разходи, като тези доказателства са предоставени от ревизираното лице и други контролни органи. Съгласно представените по делото доказателства, обосновано е прието, че за 2004 год. извършените от лицето разходи превишават реализираните от него доходи, поради което и предвид разпоредбата на чл.123 от ДОПК, по силата на закона се презумира реализиран доход подлежащ на облагане. Ревизираното лице е било надлежно уведомено за предприетите действия за определяне на данъчната основа по аналог, като му е връчено уведомление по чл.124 от ДОПК.
Правилен е извода на Варненския административен съд, който е приел за неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя за получени от него през периода 2000 год. – 2003 год. ренти от ЕТ "С. М. Л." по сключени договори за аренда. В хода на ревизията не са били представени доказателства за източника на тези средства, тъй като както в досието на търговеца, таки и информационния масив на ТД-Добрич липсват данни ЕТ да е изплащал на жалбоподателя рента. Тези констатации не са били оборени и ст допусната по делото съдебно - счетоводна експертиза. В заключението, неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно дадено, вещото лице изрично е посочило, че не е могло да извърши проверка в счетоводството на ЕТ "С. М. Л.", за да определи размера на изплатените на жалбоподателя ренти, тъй като на посочения в договора за аренда от 2001 год. адрес няма лице за контакти. По отношение на „Агрос грейн груп" ООД вещото лице е установило само изплатена на жалбоподателя сума в размер на 2758 лв. по разходен касов ордер /РКО/ от 15.12.2003 год., който е осчетоводен не през 2003 год., когато е издаден, а през 2004 год. Същият обаче не може да бъде доказателство за това, че действително тази сума е била получена от жалбоподателя, тай като разходния касов ордер по своята същност е частен документ. Съгласно разпоредбата на чл.181 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Именно поради формалната доказателствена сила на частните свидетелстващи документи Съдът следва да ги обсъди в съвкупност с останалите доказателства по делото. Следователно, цитирания РКО от 15.12.2003 год. като частен документ, удостоверява само датата на която е съставен, но не може да служи като доказателства за реалното изплащане на сумата по него.
Настоящата инстанция намира за верни изводите на Варненския административен съд, че е недоказано твърдението на жалбоподателя за получен заем в размер на 30000 лв. от неговата майка В. Г. Д., съгласно Договор за заем от 16.01.2004 год. Цитираният договор за заем, на който се позовава жалбоподателят е в писмена форма, подписан от двете страни по договора (заемодател и заемополучател), но без нотариална заверка на подписите им. Правилни са изводите на Съда, че представения от жалбоподателя като доказателство в ревизионното производство договор за заем от 16.01.2004 год., като изхождащ от физическо лице, не е официален, а частен документ. Този документ разполага с формална доказателствена сила, щом е подписан от страните, т. е. те удостоверяват сключването на сделката. Той обаче няма достоверна по смисъла на чл.181 от ГПК дата, която да е противопоставима на третите лица, неучаствали в съставянето им, черпещи права от техния издател, които могат да бъдат засегнати при антидатиране. В конкретния случай договора за заем няма нотариална заверка или друг от подробно уредените в чл.181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на датата, вписана в него, сделката е била извършена т. е., че посочената в него сума е била предадена. От това следва обоснован извод, че жалбоподателят не може да установи по начин, противопоставим на ответната страна, че сумата от 30000 лв. посочена в договора за заем реално му е била предоставена, т. е. тезата на жалбоподателя се явява недоказана с тези писмени доказателства. Също така не се е доказало по безспорен начин, че към 16.01.2004 год. - датата на договора за заем, В. Д. е разполагала с сумата от 30000 лв., за да може да я предостави в заем. Съдът е обсъдил и доказателствата, представени в хода на ревизията -предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.06.1995 год., обясненията на В. Д., както и нот. акт № 64/10.07.1995 год., още повече, че договора и нот. акт са от 1995 год., а договорът за заем е от 2004 год. Постановеното решение е правилно.
Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Административният съд е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, включително и на изслушано и неоспорено от страните заключение на вещо лице по ССЕ. Изложил е задълбочени и подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което счита, че не следва да бъдат изцяло преповтаряни.
По делото е безспорно установено, че по отношение на физическото лице в хода на ревизията е констатирано наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК, поради което данъчните задължения на лицето правилно са определени при условията на чл.122 - 124 ДОПК. Съгласно чл.124, ал.2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионния акт при ревизия по чл.122 от същия закон, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното.
При тези обстоятелства, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на страните не се следват разноски.
Предвид изложеното, Върховният административен съд - Първо „А” отделение, на основание чл.221, ал.2 АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1593/20.07.2010 год. по адм. дело № 37/2010 год. на Административен съд - Варна, Първо отделение, 28-ми състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ С. П.
М.Ч.