Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. Г. в качеството й на ЕТ „М. Т.-Т. Г.” – гр. П. срещу решение № 1428/21.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1897/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА № 161005080/18.03.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 514/13.06.2011 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. П. при ЦУ на НАП за определените данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2004 г. в размер на 13 872,18 лв. с лихви – 10 497,43 лв.; по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2005 г. в размер на 80 922,81 лв. и лихви – 51 389,40 лв. по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 3 652,32 лв. и лихви – 1 816,23 лв.; по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 104 370, 98 лв. и лихви – 37 045,44 лв. (общо 303 566,79 лв.) и в частта за ДДС 47 162,56 лв. и съответните лихви. От изложението в касационната жалба може да се направи извод за неправилност на решението в обжалваните му части поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касаторката съдът е възприел като законосъобразни констатациите в ревизионния акт, тъй като не са налице доказателства, които да ги подкрепят, а по преписката били събрани достатъчно доказателства, опровергаващи изводите на органите по приходите. Оплакванията са свързани и с невъзприемане от страна на съда на възраженията на касатора, че данъчната основа неправилно е определена по чл. 122,...