Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационен протест на Върховната административна прокуратура и касационна жалба на С. Бутенко от [населено място], срещу Решение №4470 от 26.03.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 2525/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста на прокурор във Върховната административна прокуратура и жалбата на С. Бутенко срещу Заповед №ЗС-23 от 23.01.2018 г. на министъра на отбраната, с която на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) е разпоредено изземването от г-н Бутенко на имот - частна държавна собственост, находящ се в [населено място], [адрес].

Касационният жалбоподател – прокурор във Върховната административна прокуратура, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че разпоредбата на §165 от Преходните и заключителни разпоредби на отменения ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ) е неприложима. За г-н Бутенко е възникнало правото да запази наемните си отношения преди отмяната на §165 и сега действащият ЗОВСРБ не променя придобитите по силата на договора за наем от 02.03.2007 г. и уредени с §165 права.

Съдът се е позовал на нищожна разпоредба на §4 от Наредба №Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне (Наредба №Н-22), тъй като тя е извън законовото оправомощаване на министъра с чл. 226б, ал. 2 ЗОВСРБ и предвид чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) не следва да се прилага. Налице е незаконосъобразен административен акт, издаден в противоречие с принципа на правовата държава, гарантиран с чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Р. Б и на основание нищожната разпоредба на...