Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото С. Д. Д. срещу решение № 293/21.02.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2238/2017 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено – в обжалваната пред окръжния съд част, първоинстанционно решение № 3318/11.08.2017 г. по гр. дело № 4414/2017 г. на Варненския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу „Булминерал“ АД (понастоящем в несъстоятелност), обективно съединени искове с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане солидарно с „ВМ интернешанъл“ ЕООД на: нетно трудово възнаграждение в общ размер 22 842.89 USD (посочено по месечни размери) за месеците януари и април-юли 2015 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер 1 933.90 USD за 2014 г. (10 дни) и 2015 г. (8 дни) (посочени за всяка година), ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 03.06.2016 г. до окончателното им изплащане, обезщетение в общ размер 1 996.39 USD за забава на плащането на трудовото възнаграждение (посочено поотделно за всяка месечна главница) през периода 26.07.2015 г. - 03.06.2016 г. и обезщетение в общ размер 231.05 USD за забава на плащането на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск през периода 21.01.2015 г. - 03.06.2016 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото. Първоинстанционното решение по делото не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която тези искове са уважени срещу „ВМ интернешанъл“ ЕООД.

С определение № 867/09.11.2018 г. касационното обжалване е допуснато по отношение на цялото въззивно решение. С влязло в сила определение № 117/18.03.2019 г. касационното производство е прекратено в частта по иска по чл. 224 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер 1 933.90 USD и обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер 231.05 USD. Със същото определение, съгласно разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 7 и чл. 691 от ТЗ, като страна по делото е конституиран синдикът Я. Н. С. на ответното търговско дружество в несъстоятелност (н).

В касационната жалба на ищеца С. Д. Д. се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа и доразвива от страна на жалбоподателя в писмена защита и в откритите съдебни заседания.

Ответното „Булминерал“ АД (н) в писмена защита излага съображения и доводи за неоснователност на касационната жалба и на предявените срещу него искове. Неговият синдик Я. Н. С. не заявява становище по делото.

В мотивите към решението си въззивният съд е приел за установено, че касаторът-ищец е работил по трудово правоотношение с „ВМ интернешанъл“ ЕООД, по два индивидуални трудови договора на моряка, сключени на 29.09.2014 г. и на 15.05.2015 г., по които в течение на процесния период е изпълнявал длъжността „главен механик” на моторен кораб (м/к) „Батя”, плаващ под български флаг, с основно трудово възнаграждение 6 400 USD. С приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на писмена справка, изходяща от „ВМ интернешанъл“ ЕООД, е установено, че задълженията на последното към ищеца за работата му на кораба „Батя” през процесния период възлизат на 22 842.89 USD – нетен размер на дължимото трудово възнаграждение по двата индивидуални трудови договора от 29.09.2014 г. и от 15.05.2015 г.; установен е и размерът на законната лихва за забава за процесния период. На 06.01.2012 г. в [населено място] е сключен договор за стандартен бърбоут чартър, по силата на който корабособственикът „И. Т С.А.“ - Маршалови острови е предоставил под наем на беърбоут чартьора „Булминерал“ ООД (понастоящем – АД в несъстоятелност) кораба „Батя“ за период от 5 години – до 06.01.2017 г. С договор за пренаемане от 07.05.2013 г. ответното „Булминерал“ АД (н) е предоставило кораба под наем на „Ш. Л С.А.“ - Маршалови острови за периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016 г. На 07.05.2013 г. „Ш. Л С.А.“ е сключило с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за мениджмънт на м/к „Батя“. Съгласно извлечението от корабния регистър и данните, предоставени от ИА „Морска администрация“, като беърбоут чартьор на м/к „Батя“ за процесния период е вписан „Булминерал” АД (н), а като под-беърбоут чартьор – „Ш. Л С.А.“ - Маршалови острови. М/к „Батя“ е заличен от българския регистър на корабите, наети на беърбоут чартър, на дата 17.11.2015 г. – по молба на корабособственика, във връзка с прекратяване на договора за беърбоут чартър, сключен с „Булминерал“АД (н), поради продажбата на кораба. От датата на вписването на м/к „Батя“ на 11.01.2012 г. в регистъра на корабите, наети на беърбоут чартър, до датата на заличаването - 17.11.2015 г., корабът е плавал под български флаг. В корабния дневник на м/к „Батя“, за първото полугодие на 2015 г., като корабособственик (наемател) е вписано „Булминерал“АД (н).

Въззивният съд е приел, че спорният въпрос между страните е, дали ответното „Булминерал“ АД е солидарно отговорно, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, за заплащане на дължимото, но неплатено трудово възнаграждение на ищеца, като в исковата си молба и въззивната си жалба последният обосновава солидарната отговорност на „Булминерал“ АД, с твърдения, че през процесния период същото е било беърбоут чартьор на кораба, съответно – с приложението на чл.199з от КТ. В тази връзка окръжният съд е изложил съображения, че пасивната солидарност е вид лично обезпечение; че съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква, само когато е уговорена; както и че извод за наличието не може да бъде изведен въз основа на тълкуване на закона или чрез тълкуване на волята на страните по договора.

След цитиране на разпоредбите на § 1, т. 17 и 25 от ДР на КТК, чл. 199а, чл. 199г, чл. 199ж, чл. 199з, чл. 225а, т. 2 и чл. 9, ал. 3 от КТ, в обобщение въззивният съд е приел, че по делото е установено, че с договора за беърбоут чартър от 06.01.2012 г. корабособственикът „Индивидюъл технолъджи СА“ е предоставил м/к „Батя“ под наем на ответното „Булминерал“ АД за срок 11.01.2012 г. - 06.01.2017 г., а на 07.05.2013 г. последното е преотдало под наем кораба на „Ш. Л С.А“ за периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016 г., като на същата дата 07.05.2013 г. последното дружество е сключило с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на кораба „Батя“; трудовият договор на касатора-ищец е сключен с корабния мениджър „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, което при сключването му е действало от свое име.

Окръжният съд е достигнал до извода, че с преотдаването на кораба под наем, ответникът „Булминерал“ АД е придобил качеството на наемодател, а новият наемател „Ш. Л С.А“ – на корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК. Съдът е намерил за недоказано твърдението на жалбоподателя-ищец за наличието на симулация на втория договор за беърбот чартър между „Булминерал“ АД и „Ш. Л С.А.“, като е приел, че от ангажираните по делото доказателства е видно, че такъв договор съществува, така както съществува и вторият контрагент по него. Наред с това, въззивният съд е изложил и мотиви, че дори и да се приеме, че този договор за преотдаване под наем на кораба е симулативен и не е породил действие, и че корабопритежател на кораба е ответникът „Булминерал“ АД, то отново няма основание за извод, че последното е солидарно отговорно, наред с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, за процесните задължения за заплащане на трудово възнаграждение, предвид изложените по-горе съображения, че пасивната солидарност трябва да е предвидена в закона или изрично да е уговорена.

Окръжният съд е изложил и съображения, че трудовите договори с членовете на корабния екипаж могат да бъдат сключени, както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно – мениджър, предвид правомощията на последния съгласно договора за корабен мениджмънт и разпоредбите на чл. 225а от КТК – корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя. Когато трудовия договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато, обаче, трудовият договор е сключен от корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение по този договор на своя контрахент, т. е. задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт. Предвид обстоятелството, че в случая трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД, което при сключването му е действало не от името на корабопритежателя, а от свое име, въззивният съд е приел, че правата и задълженията по трудовия договор са възникнали в неговата правна сфера, както и че в тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя.

Въззивният съд е намерил за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя-ищец на разпоредбата на чл.199з от КТК, като е приел, че същата се отнася за отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качеството на трети лица по смисъла на чл. 199з от КТК.

По така изложените съображения, окръжният съд е извел и крайния си извод по делото, че липсва договорно или законно основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Булминерал“ АД (н) за заплащане на процесните суми, поради което исковете на касатора срещу него са неоснователни.

С посоченото и по-горе определение № 867/09.11.2018 г. касационното обжалване на така постановеното въззивно решение по делото, е допуснато по следните два правни въпроса: 1) на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК – по материалноправния въпрос: установената с разпоредбата на чл. 199з от КТК отговорност на беърбоут чартьора към трети лица, обхваща ли отговорност към членовете на екипажа за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по трудов договор за службата им на кораба; и 2) на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – по процесуалноправния въпрос: длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните.

Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на материалноправния въпрос е отрицателен. Разпоредбата на чл. 199з от КТК урежда отговорността на наемателя (беърбоут чартьора) за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба. Членовете на екипажа на кораба не са трети лица по смисъла на чл. 199з от КТК, тъй като експлоатацията на кораба се осъществява от наемателя именно чрез екипажа му, като по отношение на членовете на екипажа беърбоут чартьорът се явява работодател (чл. 88б от КТК), респ. – възложител на работа по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. При това положение, на основание чл. 199з от КТК наемателят на кораба отговаря за виновните и противоправни действия и бездействия на членовете на екипажа, чрез които са причинени вреди на трети лица, а не обратно – спрямо членовете на екипажа – за неплатени трудови възнаграждения. Това разрешение следва и от вече установената практика на ВКС (решение № 168/12.06.2019 г. по гр. дело № 2476/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 169/12.06.2019 г. по гр. дело № 2489/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), съгласно която беърбоут чартьорът (наемателят – корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3 от КТК) отговаря за изплащането на трудовите възнаграждения на членовете на екипажа на кораба на основание чл. 199ж, ал. 1 от КТК, а не чл. 199з от КТК.

Разрешение на процесуалноправния въпрос е дадено с константната дългогодишна практика на ВКС, която приема следното: Правните изводи на съда, включително тези относно преюдициалните за спора въпроси, съдържащи се в мотивите към съдебното решение, не могат да са декларативни, а следва да са мотивирани и обосновани. Те следва да са основани върху приетите за установени от съда, релевантни за спора обстоятелства по делото, които следва да бъдат подведени под хипотезиса на приложимите материалноправни норми – чл. 235, ал. 2 от ГПК. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност, съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да не преповтаря в мотивите към въззивното решение, приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, а може да препрати към тези мотиви на първоинстанционното решение, като същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно отм. енителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т. е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи.

С обжалваното въззивно решение окръжният съд е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос в съответствие с горното разрешение, респ. – при правилно приложение на разпоредбата на чл. 199з от КТК. Оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на тази материалноправна норма са неоснователни.

В противоречие с константната практика на ВКС, обаче, въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос, като не е обсъдил и не е дал отговор на наведените с въззивната жалба на касатора-ищец, оплаквания и доводи, че реалният корабопритежател на м/к „Батя“ е ответното „Булминерал“ АД (н), че договорът за пренаемане на кораба и подбеърбот чартьорът „Ш. Л С.А.“ са вписани в регистровите книги в нарушение на императивните изисквания на закона, че със също императивните норми на чл. 88б от КТК е разрешен въпросът, кой е работодател на наетия екипаж на кораб, плаващ под български флаг, както че ответното „Булминерал“ АД (н) отговаря за заплащане на процесното трудово възнаграждение на основание чл. 199ж, ал. 1 от КТК. Основателни при това положение са и оплакванията в касационната жалба на ищеца, че като не е обсъдил тези негови доводи и възражения (макар да е обсъдил събраните във връзка с тях доказателства по делото), въззивният съд е допуснал процесуално нарушение – на чл. 236, ал. 2 от ГПК, което е съществено, тъй като е довело и до нарушение на посочените материалноправни норми.

Предвид изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете на касатора за заплащане на процесното трудово възнаграждение и на обезщетението за забава на плащането му. Не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което настоящата касационна инстанция следва да постанови ново решение по съществото на спора по тези искове, при разрешаването на който съдът съобрази следното:

Приложими към сключените от касатора-ищец моряшки трудови договори, респ. – към процесното правоотношение, са: Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (обн. в ДВ. бр. 73/27.08.1996 г., ДВ. бр.74/30.08.1996 г.); Морската трудова конвенция (ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 27.05.2009 г., обн. в ДВ, бр. 42/05.06.2009 г.; обн. в ДВ, бр. 76/30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г.); Кодексът на търговското корабоплаване (КТК); Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя (НТНСТОМЧЕКК, приета с ПМС № 226/14.10.2003 г., обн. в ДВ, бр. 93/21.10.2003 г., в сила от 22.01.2004 г.; заглавието е посочено в първоначалната, приложима в случая редакция); Наредба № 1/10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите (обн. в ДВ, бр. 7/24.01.2003 г.) и Наредба № 5/01.09.2004 г. за корабните документи (обн. в ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.).

С. Г. В („Трудови отношения“) от Морската трудова конвенция (т. 1, б. „а“ и б. „с“), моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държава, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан както от моряка, така и от корабособственика или негов представител, които се явяват страни по трудовия договор. Във вътрешното ни законодателство това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 от КТК, съгласно който текст трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа и на обслужващия персонал на кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя се уреждат от този кодекс и с наредба на Министерския съвет. Съгласно § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, „работодател” е корабособственикът или беърбоут чартьорът, наемащи лица на борда на кораба, а съгласно чл. 6 от НТНСТОМЧЕКК, преди постъпване на работа, между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор в писмена форма, който трябва да съдържа данни за моряка и за работодателя: наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК.

Така установената уредба на трудовите правоотношения с екипажа на кораб, плаващ под българско знаме, изключва възможността морският трудов договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик (беърбоут чартьор) или негов представител. Мениджърът (лице, компания, институция, агенция или друга организация, занимаваща се с набиране на моряци от името на корабособственици или настаняване на работа на моряци при корабособственици – чл. ІІ, б. „h“ от Морската трудова конвенция) не е работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК. Той комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя (чл. 225а, т. 2 от КТК), поради което данните за представителната му власт са включени в минималното съдържание на договора за корабен мениджмънт (чл. 225б от КТК). Мениджърът действа като представител на корабопритежателя (беърбоут чартьора) – работодател, поради което правните последици от договора възникват пряко в сферата на представлявания – чл. 36, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 5 от КТК, под знамето на Р. Б може да плава кораб, който е нает по договор за беърбоут чартър от българската държава или от лице по чл. 27, ал. 1, т. 2, т.3 и т. 4 от КТК, т. е. от българско физическо или юридическо лице; повече от половината от кораба да е собственост на българско физическо или юридическо лице или от физическо или юридическо лице от страна-членка на Европейския съюз при спазването на определени изисквания. Корабът трябва да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителната агенция „Морска администрация“ (чл. 33, ал. 1 от КТК), а условията за вписване на договора за беърбоут чартър, съгласно чл. 39а, ал.1, т. 1 от КТК, е корабът да бъде нает от лицата по чл. 27, ал. 1, т. 5 от КТК. Само при спазване на тези изисквания, на кораба може да бъде издадено свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме – чл. 35а от КТК. Без такова свидетелство корабът не може да отплава от българско пристанище и следва да бъде задържан от капитана на пристанището или оправомощено от него лице – чл. 363, ал. 1 и ал. 2 от КТК.

Търговско акционерно дружество „Шипинг лоджистик“ С.А. е учредено по правото на Р. М острови, т. е. е правен субект, извън кръга на изчерпателно посочените в чл. 39а, ал. 1 от КТ – не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна-членка на Европейския съюз, поради което договорът от 07.05.2013 г. за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик“ С.А. за моторен кораб „Батя“ не е следвало да бъде вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Вписването на този договор е недействително като извършено в нарушение на закона, поради което на „Шипинг лоджистик“ С.А. не е издадено и временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораб „Батя” да плава по време на действие на договора под българско знаме. Корабът е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „Булминерал” АД, вписан като корабопритежател и в корабния дневник, удостоверяващ фактите, изискващи се от международните договори, страна по които е република България и от националното законодателство – чл. 2 от Наредба за корабните документи.

Договорът за подбеърбоут чартър от 07.05.2013 г., сключен между „Булминерал” АД и „Шипинг лоджистик“ С.А. е валиден в отношенията между страните, доколкото подбеърбоут чартьорът е могъл да плава под чуждо (не и под българско) знаме, но е непротивопоставим на екипажа на кораба. Непротивопоставимо на членовете на екипажа на кораба, явяващи се в това отношение трети добросъвестни лица, е и недействителното, извършеното в нарушение на закона, вписване на договора в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Недействителни са и сключените с ищеца трудови договори от 29.09.2014 г. и от 15.05.2015 г. с ВМ Интернешанъл“ ЕООД. Мениджърът, съгласно чл. 225а, т. 2 от КТК, комплектува корабния екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, т. е. действа като негов представител, поради което съгласно чл. 6 от НТНСТОМЧЕКК, в трудовия договор следва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. Процесните трудови договори са сключени в нарушение на тези изисквания, поради което, като противоречащи на закона, са недействителни. При сключването и изпълнението им работникът (ищецът) е действал добросъвестно, поради което и съгласно принципите на трудовото право, отношенията с работника следва да се уреждат като при действителен трудов договор – на ищеца се дължи уговореното по недействителния договор трудово възнаграждение. Възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор – кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 от КТК корабопритежателят отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа. По отношение на екипажа на кораб „Батя” работодател по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, е корабопритежателят „Булминерал” АД (н), вписан валидно като такъв в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и в корабния дневник, и с чието свидетелство за регистрация корабът е плавал в процесния период през 2015 г. По делото е установено по несъмнен начин, че ищецът е престирал труда си в процесния период, както и че корабопритежателят (беърбоут чартьорът) „Булминерал АД (н) е приел изпълнението на работата, осигурявайки отплаването на кораба с наетия в него екипаж от българското пристанище под националния ни флаг, предоставяйки временното си свидетелство за регистрация, както и плаването на кораба в процесния период с документи, осигуряващи му правото да плава по море с този екипаж под българско знаме, включително – изплатил е трудовото възнаграждение на част от екипажа, независимо от твърдението, че плащането е извършено в изпълнение на чужд дълг. Разгледани в тяхната съвкупност, посочените факти обуславят несъмнения извод, че беърбоут чартьорът „Булминерал” АД (н) е работодател на екипажа по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, поради което, съгласно чл. 199ж, ал. 1 от КТК, отговаря пряко за трудовите възнаграждения на екипажа.

Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на дължимото трудово възнаграждение за процесните месеци януари и април-юли 2015 г. е основателен за пълния му предявен размер, определен съгласно процесните трудови договори – установен със заключението на вещото лице по делото; основателен е и обусловеният от него иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената главница – също съобразно експертното заключение по делото.

Искането на касатора-ищец за солидарно осъждане на ответника „Булминерал” АД (н) заедно с „ВМ Интернешанъл“ ЕООД, не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка дали вземането се дължи при условията на солидарност. Не обвързва съда и дадената от ищеца по отношение на ответниците, квалификация „работодател” и „корабопритежател”. В исковата си молба ищецът е въвел твърдения, че е работил като „моряк”, нает от „ВМ Интернешанъл“ ЕООД на кораб „Батя”, чиито корабопритежаел е ответникът „Булминерал” АД. Кой от ответниците е работодател на ищеца и дължи ли процесното трудово възнаграждение, самостоятелно или при условията на солидарност, следва от правната уредба на правоотношението, предвид което – с оглед гореизложените мотиви, искането за солидарно осъждане на ответниците се явява неоснователно. В този смисъл са и мотивите на тълкувателно решение № 1/30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. В настоящото касационно производство съдът не е обвързан и от влязлата в сила част на първоинстанционното решение, поради липсата на субективен идентитет.

В заключение, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено в частта му, с която са отхвърлени предявените по делото искове за заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетение за забава на същото, като вместо това с настоящото касационно решение тези искове следва да бъдат уважени за пълните им предявени по делото размери.

Постановяваната с настоящото касационно решение, промяна на крайния резултат по спора по делото, съгласно чл. 81, във вр. с чл. 78 от ГПК налага отмяна на въззивното решение и в частта му за разноските, които са присъдени в тежест на касатора-ищец. Последният изрично заявява пред настоящата инстанция, че не претендира присъждане в своя полза на направените от него разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 293/21.02.2018 г., постановено по въззивно гр. дело № 2238/2017 г. на Варненския окръжен съд, – в частта, с която са отхвърлени, предявените от С. Д. Д. срещу „Булминерал“ АД (в несъстоятелност), обективно съединени искове за заплащане на нетно трудово възнаграждение в общ размер 22 842.89 USD за месеците януари и април-юли 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане, и на обезщетение в общ размер 1 996.39 USD за забава на плащането на това трудово възнаграждение през периода 26.07.2015 г. - 03.06.2016 г., както и относно разноските по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Булминерал“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] следните парични суми: на основание чл. 199ж, ал. 1 от КТК – сумата 22 842.89 USD (двадесет и две хиляди осемстотин четиридесет и два щатски долара и осемдесет и девет цента), представляваща дължимо нетно трудово възнаграждение за месеците януари, април, май, юни и юли през 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2016 г. до окончателното изплащане; и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 1 996.39 USD (хиляда деветстотин деветдесет и шест щатски долара и тридесет и девет цента), представляваща обезщетение за забава на плащането на това трудово възнаграждение през периода 26.07.2015 г. - 03.06.2016 г.; КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на С. Д. Д. за осъждане при условията на солидарност на „Булминерал“ АД (в несъстоятелност) да заплати горните суми заедно с „ВМ интернешанъл“ ЕООД.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила, поради прекратяването на касационното производство в тази част с влязло в сила определение № 117/18.03.2019 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Б. Ц,

изразено при постановяване на решението

по гр. дело № 2505/2018 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Подписвам посоченото решение с особено мнение, тъй като не съм съгласен с решаващите правни изводи и съображенията на мнозинството от съдебния състав, че ответното „Булминерал“ АД (в несъстоятелност) дължи заплащането на процесното трудово възнаграждение на основание чл. 199ж от КТК в качеството на работодател на касатора-ищец и на корабопритежател (беърбот чартьор, наемател) на кораба „Батя“ през процесния период, за който се дължи трудовото възнаграждение. Съображенията ми за това са следните:

Ищецът е сключил двата процесни трудови договора с „ВМ интернешанъл“ ЕООД. Последното е действало при сключването на трудовите договори от свое име, а не – съгласно чл. 225а, т. 2 от КТК и чл. 6, ал. 1, във вр. с § 1, т. 7 от НТНСТОМЧЕКК – от името (като представител) на корабопритежателя (подбеърбот чартьора, пренаемателя) на кораба „Батя“ – „Ш. Л С.А“, с което е било обвързано от договора за корабен мениджмънт, нито от името на първоначалния наемател (беърбот чартьора) – ответното „Булминерал“ АД (н), с което не е имало никакви договорни правоотношения.

Тъй като КТК и НТНСТОМЧЕКК не уреждат материята относно недействителността на трудовите договори и последиците от нея, то съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 2 и чл. 88б, ал. 15 (отм. ДВ, бр. 93/2017 г., но приложима в случая) от КТК, приложими са разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от КТ. Страните по делото и конкретно – касаторът-ищец не се е позовавал на недействителност на процесните трудови договори (чл. 74, ал. 2, изр. 1 и ал. 5 от КТ). Напротив – в исковата си молба се е позовал на самите трудови договори и е поискал осъждането на „ВМ интернешанъл“ ЕООД – в качеството му на работодател – да заплати процесните трудови възнаграждения, като с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по делото този негов иск е уважен. Дори да се приеме, че касационната съдебна инстанция може служебно да установи в рамките на трудовия спор за заплащане на трудово възнаграждение недействителността на трудовия договор, като сключен в нарушение на императивни правни норми (в случая – чл. 88б и чл. 225а, т. 2 от КТК, чл. 6, ал. 1 и ал. 2 и § 1, т. 7 от НТНСТОМЧЕКК), то тази недействителност не може да доведе до промяна на страните по трудовия договор, които са го сключили, и конкретно – в случая не би могло „ВМ интернешанъл“ ЕООД да бъде заместено като работодател от ответното пред настоящата инстанция „Булминерал“ АД (н). Това е така, защото съгласно чл. 74, ал. 4 от КТ, повелителни правни норми могат да заместят единствено отделни недействителни клаузи от трудовия договор, но не и страна по него. Поради това, в случая процесните трудови договори са изцяло недействителни – сключени са от страна на работодателя от лице, което не може да има това качество съгласно императивните разпоредби на чл. 88б и чл. 225а, т. 2 от КТК и § 1, т. 7 от ДР на НТНСТОМЧЕКК, тъй като няма качеството „корабопритежател“. И в този случай, обаче, предвид установената по делото добросъвестност на ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КТ (също императивна), отношенията между страните по недействителния трудов договор, т. е. – между ищеца и „ВМ интернешанъл“ ЕООД – до момента на установяване на недействителността с настоящото касационно решение, т. е. – и в течение на процесния по делото период, за който се дължи процесното трудово възнаграждение, се уреждат както при действителен трудов договор; респ. – процесното трудово възнаграждение се дължи от „ВМ интернешанъл“ ЕООД (резултат, който вече е постановен с влязлата в сила част на първоинстанционното решение по делото), а не от ответното пред настоящата инстанция „Булминерал“ АД (н).

Последното не дължи на касатора-ищец процесното трудово възнаграждение (включително – солидарно с „ВМ интернешанъл“ ЕООД) и на основание чл. 199ж, ал. 1 от КТК – в качеството си на корабопритежател (беърбот чартьор, наемател) на кораба „Батя“ през процесния период. Видно от систематичното място, тази разпоредба урежда единствено отношенията между страните по договора за беърбоут чартър (наем на кораб) – корабособственика (наемодателя) и беърбот чартьора (наемателя) – чл. 199ж, във вр. с чл. 199б от КТК, респ. – между страните по договора за подбеърбоут чартър (пренаемане на кораб) – първоначалния беърбот чартьор (наемател и последващ наемодател) и подбеърбоут чартьора (пренаемателя) – чл. 199ж, във вр. с чл. 199г от КТК. Поради това, разпоредбата на чл. 199ж, ал. 1 от КТК не поражда никакви права за членовете на екипажа на кораба, включително в частта, съгласно която възнаграждението на екипажа е за сметка на беърбот чартьора (наемателя), респ. – тълкувана във вр. с чл. 199г, ал. 2 от КТК – за сметка на подбеърбоут чартьора (пренаемателя).

За корабопритежателя (било той корабособственик, беърбот чартьор или подбеърбоут чартьор) задължение за заплащане на трудово възнаграждение на член от екипажа може да възникне единствено в рамките на трудово правоотношение, т. е. – ако има и качеството на работодател. Това качество корабопритежателят може да придобие в две хипотези: първата – ако е сключил трудов договор (включително чрез корабен мениджър, действал като негов представител) със съответния член на екипажа; и втората – при условията на чл. 123а от КТ – ако неговият праводател (наемодател) е сключил такъв трудов договор. Във втората хипотеза отговорността на наемодателя и наемателя отм. ия и новия работодател) за заплащането на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 123а, ал. 3 от КТ, е солидарна към члена на екипажа (работника/служителя), като разпоредбата на чл. 199ж, ал. 1 от КТК, както вече беше посочено, урежда единствено вътрешните отношения между двамата корабопритежатели отм. ия и новия работодател) – солидарни длъжници, а именно – трудовото възнаграждение е за сметка на наемателя (респ. на пренаемателя). Налице е и възможност, без да е сключен трудов договор, да се обяви съществуването на трудово правоотношение, но компетентен за това е не съдът, а единствено контролните органи на инспекцията по труда – по реда на чл. 405а от КТ.

В случая ответното „Булминерал“ АД (н) не е придобило качеството на работодател на касатора-ищец в никоя от посочените хипотези, като по изложените по-горе съображения не дължи процесното трудово възнаграждение по силата на недействителните трудови договори, сключени между жалбоподателя и „ВМ интернешанъл“ ЕООД.

Съдия:

/Б. Ц/