Р Е Ш Е Н И Е

№ 164

София, 18.06. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря В. С като изслуша докладваното от съдия Е. В гр. д. № 4093 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на ЕТ „БОБИ-3-БОБИ БОЯНОВ”, представлявано от Б. Б. П. чрез адвокат З. Н. от Адвокатска колегия – София срещу решение № 3476/31.05.2018 г. по в. гр. д. № 16869/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 22.08.2017 г. по гр. д. № 14345/2013 г. на Районен съд София и са уважени исковете на В. Б. А. против ЕТ „БОБИ-3-БОБИ БОЯНОВ”, представлявано от Б. Б. П., на основание чл.128, т.2 и чл.245, ал.2 КТ, за сумата 5436,25 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от 02.04.2010 г. до 31.12.2012 г., ведно със законната лихва от 02.04.2013 г. до изплащане на сумата и 1051,89 лева лихви до подаване на исковата молба.

Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса: Ако страната е направила правопогасяващо възражение като е посочила фактическите обстоятелства, на които основава твърденията си, но не е дала правна квалификация на възражението, следва ли да се счита, че е преклудирано впоследствие това право, както и в кои случаи задължението за изплащане на трудовото възнаграждение следва да се приеме, че е погасено чрез плащане на трето лице.

Отговор на поставените правни въпроси, обусловили допускането на касационно обжалване, се дава с решение № 392/10.01.2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на...