Производството е по чл.208 и сл. Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „ВИП 2005“ООД, със седалище и адрес на управление к. к."Слънчев бряг", подадена чрез процесуалният представител адв.И.А срещу Решение № 450/2.07.2019 год. постановено по адм. д.№ 380/2019 год. по описа на Административен съд-Пазарджик.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни отменителни основания по чл.209 т.3 АПК. Сочи се, че оспорения административен акт е издаден при спазване изискванията за форма, на надлежно правно основание поради което неправилно е отменен от първоинстанционния съд.Оспорват се изводите на съда за допуснати нарушения на чл.17а ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ)/ЗОЗЗ/,на чл.108 ал.2 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) /ЗУТ/,чл.14 ал.4 ЗУТ.Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново с което жалбата на Е.Т срещу заповедта на Кмета на О. В да се отхвърли.Претендират се направените пред двете инстанции разноски.
В с. з. касаторът се представлява от процесуалният си представител, който поддържа изцяло касационната жалба и представя писмени бележки.
Ответната страна Е.Т се представлява от процесуалният си представител, който оспорва основателността на касационната жалба.Представя писмен отговор.Претендира съдебни разноски за касационната инстанция.
Останалите ответници редовно призовани не се явяват и не се представляват в с. з.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба.Счита че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на закона, поради което следва да се отмени.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт на посочените в него касационни основания и с оглед разпоредбата на чл.218 ал.2 АПК,прави следните правни изводи:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовия срок по чл.211 ал.1 АПК, от страна участваща в административното производство, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С оспореното съдебно решение Административен съд-Пазарджик е отменил Заповед №298/26.02.2019 год. на Кмета на О. В, с която на осн. чл.129 ал.2, чл.60 ал.1 и ал.2, чл.109 т.1 и т.3,чл.110 ал.1 т.1 във вр. с чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ е одобрен ПУП-за промяна предназначението на земеделски земи на имот 10450.150.82 от „полска култура“ в „За хотел-апартаментен тип, спа център, търговия и услуги“, като ПИ 10450.150.82 се присъединява към УПИ CXXIX-129-за „Хотел-апартаментен тип, спа център, търговия и услуги /ПИ 10450.150.129/.Образува се един нов урегулиран поземлен имот УПИ CXXIX203-за „Хотел-апартаментен тип, спа център, търговия и услуги“ с площ от 6291.00 кв. м., като достъпът до него се осъществява чрез съществуващи горски пътища от КК на гр. В. /ПИ 10450.217.19 и 10450.217.51/които се свързват с уличната мрежа на гр. В. или през ПИ 10450.150.202,съгласно одобреното право на преминаване на УПИ ХХIХ-129-собственост на същия възложител.Предвидено е свободно застрояване, като се спазват всички нормативни отстояния от границите на урегулираните имоти.Устройствената жилищна зона е „жилищна с малка плътност и височина на застрояването“,като параметрите на застрояване са плътност 60%, Кинт.-1.2, минимална озел. площ 40%, етажност –до три етажа, височина на стреха-10 м.
За да постанови своя съдебен акт е приел че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 АПК-при липса на фактически основания, в нарушение на материално правни разпоредби на чл.17а от ЗОЗЗ,чл.108 и чл.14 ал.4 ЗУТ.
Изводите на Административен съд-Пазарджик са направени в противоречие с материалния закони със събраните по делото доказателства.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в законовата форма и е мотивирана.В нея са посочени правните и фактически основания на които се издава. Даже и да се приеме че не е посочено в пълнота фактическото основание по смисъла на чл.59 ал.1 т.4 АПК, то същото може да се извлече от приложените към преписката и цитирани в заповедта документи.Съгласно разрешението дадено с ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта, когато този документ е съставен с оглед предстоящото издаване на акта, какъвто е настоящия случай.
С одобрения със оспорената заповед ПУП-ПРЗ на имот с идентификатор 10450.150.82, който представлява земеделска земя се присъединява към урбанизирана територия, представляваща съседния УПИ СХХIХ-129- „За хотел апартаментен тип, СПА център, търговия и услуги“,като се образува ново УПИ СХХIХ-203-„за хотел апартаментен тип, СПА център, търговия и услуги“.Одобрения ПУП-ПРЗ на процесния имот 10450.150.82 е такъв по чл.16 ЗУТ, тъй като с него имотът се урегулира за първи път.Видно от доказателствата по делото и от заключението на в. л. и двата имота са включени в Общия устройствен план на гр. В. одобрен през 2014 год. и съгласно същия попадат в реакционна зона „Ок“-курорт.Вярно е че в заповедта погрешно е посочено че устройствената зона е “жилищна с малка плътност и височина на застрояване“,но това не съставлява нарушение водещо само по себе си до незаконосъобразност на оспорения административен акт, още повече че параметрите на застрояване съответства на тези на устройствената зона.Правилно в заповедта е посочена и разпоредбата на чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ,съгласно която влезлите в сила ПУП могат да се изменят когато има съгласие на всички пряко заинтересовани собственици.В случая и двата имота предмет на оспорения план са собственост на едно и също лице, по чиято инициатива е започнало производството, поради което е безспорно е налице неговото съгласие.Безспорно е и че с одобрената заповед не са само се урегулира за първи път имота с идентификатор 10450.150.82, но и се променя регулацията на съседния вече урегулиран имот.В случая с обжалваната заповед се одобрява разработка която обединява два имота единия от който е урбанизиран, а другия земеделска земя и доколкото в ЗУТ и нормативните актове по неговото приложение не е предвидена законова забрана, обжалваната заповед не е незаконосъобразна.
Съдът не споделя становището на административния съд че не е спазена процедурата по ЗОЗЗ,а именно че липсва решение на комисията по чл.17 ал.1 от сочения закон за промяна предназначението на земята.Със ЗОЗЗ са предвидени специални изисквания по отношение на изработването на ПУП за земеделски земи.Съгласно чл.17а ал.1 т.3 от ЗОЗЗ промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди може да се допуска за създаване или разширяване на съществуващи граници на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии, като в ал.3 е предвидено, че промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план се извършва без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране.В случая процесната процедура касае промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди и към момента на издаване на обжалваната заповед е налице влязъл в сила ОУП на общината, съгласно който имота попада в реакционна зона“Ок“-курорт, поради което е налице изключението предвидено в нормата на чл.17а ал.3 ЗОЗЗ.Съгласно чл.24 ал.1 ЗОЗЗ при влязло в сила решение за утвърждаване на площадка и/или трасе заинтересованото лице може да изиска разрешение за изработване на подробен устройствен план по реда на ЗУТ, а ал.2 урежда че след влизане в сила на ПУП заинтересованато лице прави искане за промяна предназначението на необходимата земеделската земя за неземеделски нужди.Следователно решението за промяна следва процедурата по одобряване на ПУП.
В противоречие със закона са изводите на административния съд относно нарушаване на чал.14 ал.4 ЗУТ, съгласно която разпоредба урегулираните поземлени имоти имат задължително лице изход към улица.В случая както се посочи по-горе с одобрения ПУП се предвижда имот с идентификатор 10450.150.82 да се приобщи към вече урегулиран имот, до който има осигурен транспортен достъп.При това положение както сочи и в. л. транспортния достъп до новообразувания УПИ, ако процесната заповед влезе в сила и реално УПИХХIХ-203 бъде нанесен като имот, ще има осигурен транспортен достъп.Към настоящия момент, самия имот като земеделски имот преди урегулиране няма транспортен достъп, а такъв се осигурява с разработката тъй като парцел и имот се обединяват респ. имота ще има достъп чрез парцела.В същност основното оплакване на ответника Е.Т е, че с одобряването на ПУП не се осигурява транспортен достъп до неговия имот 10450.150.78.Следва да се посочи че предмет на плана одобрен с оспорената заповед са само двата имота на касатора, като имота на Тодоров остава извън обхвата на проекта.Освен това разпоредбата на чл.14 ал.4 ЗУТ касае урегулирани поземлени имоти, а имота на Тодоров е неурегулиран.За възложителя не съществува задължение да изисква урегулиране и на съседни имоти, какъвто е имота на ответната страна Е.Т.
Настоящата инстанция не споделя и изводите на административния съд за допуснати нарушения на чл.108 ЗУТ.По делото е безспорно установено, че процесния ПРЗ е разработен и утвърден с оглед предприемане на процедура по промяна предназначението на имот 10450.150.82, собственост на касатора, представляващ земеделска земя.При издаването на одобряващия този ПЗ административен акт е посочено като материално правно основание чл.60 ал.1 и ал.2 ЗУТ установяващи специфични правила при допускане на застрояване в неурегулирани територии. Като се изходи от характера на територията, следва да се приеме, че при изработването на ПУП за поземлен имот, намиращ се извън границите на урбанизираните територии, предназначен за откриване на процедура по промяна предназначението на земята, изискуема по специален закон респ. ЗОЗЗ правилата на чл.108 ЗУТ не намират приложение.Тези правила касаят устройствените планове по чл.103 ал.1 т.2 ЗУТ.
С оглед на сочената фактическа установеност и преценката на доказателствата се налага правния извод, че оспорената заповед на Кмета на О. В е законосъобразна.Като я е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени, след което да се постанови ново което жалбата на Е.Т срещу заповедта на кмета на О. В се отхвърли.
При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на разноски следва в полза на „ВИП 2005“ООД се присъдят разноски в общ размер на 2290 лв. за двете съдебни инстанции съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и платежни документи за реално изплащане на адвокатските възнаграждение и д. т. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Основанието по чл.78 ал.5 ГПК се свежда до преценка съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над определените минимални размери в Наредба №1/2004 год. само по себе си не е основание да се приеме, че е прекомерно.В този смисъл настоящия състав на Върховния административен съд приема, че така договореното адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. при минимален такъв по чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата-600 лв.,с оглед фактическата и правна сложност на делото не е прекомерно.При преценка на проведената от процесуалния представител на касатора защита, изготвените становища и отговори, касационна жалба, участие в с. з. не може да се изведе извода за несъответствие на положените усилия на защита при упражняване на процесуалните права на касатора и определения размер на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл.222 ал.1 АПК,Върховният административен съд,Второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 450/2.07.2019 год. постановено по адм. д.№380/2019 год. по описа на Административен съд-Пазарджик и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т, с адрес за призоваване: [населено място], [адрес], адв.М.П срещу Заповед №298/26.02.2019 год на Кмета на О. В.
ОСЪЖДА Е.Т, [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на „ВИП 2005“ ООД, със седалище и адрес на управление, к. к.“Слънчев бряг“,общ.Несебър, комплекс „Вип стил“ ет.1 1, офис 1, с управител В.М разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2290 /две хиляди двеста и деветдесет/ лева, от които 370 /триста и седемдесет/лева д. т. и 1920 /хиляда деветстотин и двадесет / лева възнаграждение за адвокат. Решението е окончателно.