Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Х.П, чрез адв. П.Т против решение № 1441/27.06.2019г., постановено по адм. д. № 2647/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт №Р-16001617006459-091 -001/13.04.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №359/9.07.2018г., на директора на Дирекция ОДОП-Пловдив, с който са установени задължения за данък по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 58.71 лв. и лихва - 35.56; 2012 г. - 144.82 лв., лихва -72.86 лв.; 2013 г.– 4 091.31 лв., лихва – 1 642.75 лв.; 2014 г. – 175.00 лв., лихва – 52.48 лв.; 2015 г. – 525.60 лв., лихва – 104.00 лв.; 2016 г. – 4 221.90 лв., лихва – 408.15 лв. и задължения за ДОО в размер на 2 415.72 лв. и лихва - 1626.18 лв., ЗО в размер на 1 509.82 лв. и лихва – 914.44 лв. и ДЗПО-УПФ – 943.64 лв. и лихва – 635.23 лв. за 2011 година.

Касационният жалбоподател релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение. Претендира разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, в писмена защита взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл.218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваното...