Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Г, от [населено място] срещу решение № 40/25.02.2019 година на Административен съд гр. В. Т по адм. д. № 849/2018 година, с което съдът е отхвърлил като неоснователно искането й да бъде осъден директорът на Областна дирекция на МВР – В. Т, да извърши фактическо действие, като състави Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по повод жалба от 09.08.2018 година срещу фиш серия М, № 939643, издаден от полицейски инспектор в същата дирекция в хипотезата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП (ЗАКОН ЗЗД ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) /ЗДвП/.

Претендира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че съставянето на АУАН е правно, а не фактическо действие, тъй като актът по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) /ЗАНН/ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Твърди, че издаването на АУАН е правно действие, но същият не регулира правоотношения и не създава правило за поведение, поради което издаването му следва да се приравни на фактическо действие. Счита за безспорно установено, че наказаното лице е оспорило по административен ред извършеното нарушение, поради което за административнонаказаващия орган възниква задължение да състави АУАН и да проведе производство по реда на ЗАНН. Неизпълнението на законово установеното задължение от страна на органа представлява необосновано бездействие, в нарушение принципите на чл. 6 АПК. Задължението на органа произтича пряко от закона и същото не е опосредено от властническо волеизявление, поради което е налице основание за прилагане на реда по чл. 257, ал. 1 АПК (Обн. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., отм. ДВ бр.77/2018 година...