Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ВГ“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор А.А, чрез адв.. К срещу решение № 2509 от 11.04.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 2068/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № А-0-06 от 21.01.2019 година на заместник-председателя на Държавна агенция за метеорологичен и технически надзор /ДАМТН/. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Намира за неправилни изводите на съда, че оспорената заповед е мотивирана, само защото съдържа фактически основания за издаването й. В акта липсват конкретни аргументи и обстоятелства, обосноваващи извод за необходимост от налагане на процесната санкция. Съдът е достигнал до необоснован извод, че с неупражняване правата си по чл. 34 АПК дружеството е освободило административния орган от задължението по чл. 35 АПК да събере сам и да обсъди всички относими факти и обстоятелства. Противно на възприетото от първата инстанция, твърди че заповедта не съответства на принципа за съразмерност и на целта на закона. С издаването на административния акт не се предотвратява и не се преустановява съществуващо нарушение. Независимо дали ДАМТН действа в условията на обвързана компетентност, съдът е следвало да установи дали с процесната заповед не се засягат в по-голяма степен правата на търговеца и по този начин за същия не са настъпили несъразмерни вреди. Административният съд е достигнал до неправилен извод, че заповедта е връчена по установения в закона ред. В съдебния акт не са обсъдени доводите на дружеството, че във всяка асансьорна уредба е съществувала монтирана сигнализираща система към момента на проверката, извършена на 31.08.2017 година. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който...