Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), чрез процесуалния представител юрк.. К, срещу решение №10986/15.07.2019г., постановено по адм. д. № 9571/2018 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение.
С жалбата се оспорва решението на тричленния състав в частта му, с която се отменя решение №699/28.06.2018г. по преписка № КЗК - 177/2018 г. на КЗК в частта му по т. 1 и връща преписката на КЗК за постановяване на ново решение. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния и процесуален закон и необоснованост отм. енителни основания по чл.209, т.3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение по съществото на спора. Алтернативно е поискано връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът – „Подемкран“ АД, чрез адв.. Й, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Претендира разноски, съгласно приложен към отговора списък на разноските.
Ответникът – „П. Г“ ЕООД, чрез адв.. С, изразява становище за основателност на касационната жалба. Разноски не се претендират.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №10986/15.07.2019г., в обжалваната му част е отменено решение № 699 от 28.06.2018 г. на КЗК по преписка КЗК - 177/2018г., в частта му по т. 1, с което КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 7 от ЗЗК от страна на „П. Г“ ЕООД и преписката е върната на КЗК за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че при постановяване на решението КЗК неправилно е приложила разпоредбата на чл.100, ал.1, т.7 от ЗЗК. От системния анализ на тези разпоредби съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 100, ал. 6, т. 1 от ЗЗК, предвиждаща налагане на периодична санкция за всеки ден от неизпълнението, като тази хипотеза на неизпъление на решение на КЗК е специална по отношение на общата, уредена от чл.100, ал.1, т.7 от ЗЗК.
С решението на КЗК, в отменената му част по т.1, комисията не е установила неизпълнение на решение № 264 от 13.03.2012 г. по преписка № КЗК-1134/2011г., в частта му относно постановеното незабавно прекратяване на установени нарушения по чл.35, ал.2 и по чл.35, ал.3 от ЗЗК от страна на „П. Г“ ЕООД, изразяващи се в използване на регистрирана марка и използване на домейн, близък или сходен с домейна на „Подемкран“ АД. Тричленният състав е приел, че волеизявлението на КЗК /по т.1 на решение № 264 от 13.03.2012 г./, с която се постановява прекратяване на установените нарушения има характер на принудителна административна мярка. Изпълнението на предписаните с акт на КЗК задължения е скрепено с държавна принуда, като санкционни разпоредби са инкорпорирани както в чл. 100, ал. 1, т. 7 от ЗЗК / неизпълнение на решения или определения на комисията/, така и в чл. 100, ал. 6, т. 1 от ЗЗК /неизпълнение на решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл. 77, ал. 1, т. 4 или на чл. 90/.
Така постановеното решение е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила, поддържани като касационни основания за отмяна на решението.
Според настоящия състав, нито в хода на административното производство, нито в съдебното производство, са представени доказателства, установяващи действия на „П. Г“ ЕООД, насочени към прекратяване на нарушенията, противно на приетото от КЗК.
Съгласно чл.100, ал.1, т.7 от ЗЗК, Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за неизпълнение на решения или определения на комисията.
Съгласно чл.100, ал.6, т.1 от ЗЗК Комисията налага периодични имуществени санкции на предприятие или сдружение на предприятия в размер до 5 на сто от среднодневния общ оборот за предходната финансова година за всеки ден неизпълнение на решение на комисията за прекратяване на нарушенията, включително чрез наложени подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията по реда на чл.77, ал.1, т.4 или на чл.90.
Правилно е приел тричленния състав, че по своята правна природа волеизявлението на КЗК, с което е постановеното незабавно прекратяване на установени нарушения по чл.35, ал.2 и по чл.35, ал.3 от ЗЗК от страна на „П. Г“ ЕООД, изразяващи се в използване на регистрирана марка и използване на домейн, близък или сходен с домейна на „Подемкран“ АД, представлява принудителна административна мярка. Това волеизявление, вменява задължения различни от тези в другите части на решението и подлежи на самостоятелно изпълнение. В конкретният случай важни са правните последици от неизпълнението на принудителната административна мярка, с която е постановено нарушенията да бъдат прекратени. Безспорно, изпълнението на предписаните с акт на КЗК задължения е скрепено с държавна принуда, като санкционни разпоредби са инкорпорирани както в чл. 100, ал. 1, т. 7 от ЗЗК, така и в чл. 100, ал. 6, т. 1 от ЗЗК. Правилен е извода на съда, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 100, ал. 6, т. 1 от ЗЗК, предвиждаща налагане на периодична санкция за неизпълнение на решението на Комисията за прекратяване на нарушенията. Целеният резултат на периодичната санкция е да принуди нарушителя да преустанови нарушението, като изпълни вмененото с принудителната мярка задължение. С налагането на периодична санкция се цели изпълнението на задължението, тъй като за извършеното нарушение вече е наложена имуществена санкция, чиято основна цел е да накаже нарушителя. (В този смисъл е и съдебната практика на ВАС. Решение № 8520 от 09.07.2015 г. по адм. дело 14062/2014 г. на четвърто отделение на ВАС; решение № 11143 от 26.10.2015 г. по адм. дело 10516/2015 г. на петчленен състав на ВАС, на които се е позовал тричленния състав).
В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила.
Предвид изхода на спора на „Подемкран“ АД се дължат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Предвид направеното възражение за прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че Комисията за защита на конкуренцията следва да заплати на „Подемкран“ АД разноски по делото в размер на 2000, 00 ( две хиляди) лева.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №10986/15.07.2019г., постановено по адм. д. № 9571/2018 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение.
ОСЪЖДА Комисия за защита на конкуренцията да заплати на „Подемкран“ АД разноски по делото в размер на 2000,00 ( две хиляди) лева представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Решението е окончателно.