Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Р.Р от [населено място] чрез пълномощника му адв. В.К срещу решение № 2277 от 04.04.2018 г., постановено по адм. д. № 12337/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени изцяло Заповед № РИВ17-РД09-123/02.10.2017 г. на кмета на Столична община - район „Изгрев“ с произтичащите от това правни последици.
Касационният жалбоподател, Р.Р, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът, кметът на Столична община - район „Изгрев“, редовно призован, се представлява от юрк.. П, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и депозирано по делото становище по същество.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на Р.Р от [населено място] срещу Заповед № РИВ17-РД09-123/02.10.2017 г. на кмета на Столична община - район „Изгрев“. С атакуваната заповед е установено, че МПС марка „Фолксваген голф“, цвят тъмно син, рег. [рег. номер на МПС] със собственик жалбоподателя представлява „ излязло от употреба МПС“ по см. на § 2, т.7, б.“б“ от ДР на НУОПОЧТСО поради липса на заверен знак за технически преглед по чл.32д от Наредба № 1-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата, поради което и на основание чл. 46, ал. 1, т. 11 и т. 12 и ал. 4 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 5 и ал. 6 и чл. 47, т. 1 във вр. с пар. 2, т. 7, б. „б“ от Наредба за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата на територията на Столична община (НУОПОЧТСО или Наредбата) е наредено да се извърши принудителното му преместване от общинския терен, върху който е паркирано, до Центъра за разкомплектоване на ИУМПС – „М. Х“ АД.
С обжалваното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Р.Р срещу Заповед № РИВ17-РД09-123/02.10.2017 г. на кмета на Столична община - район „Изгрев“ като неоснователна.
За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити, При постановяването й са спазени всички съществени изисквания на разписаната в чл.46 от Наредбата процедура по начин на уведомяване на собственика на ИУМПС за констатациите на комисията за техническото състояние на МПС и стикера-предписание обр.1, възможността за снабдяване с констативния протокол, както и за сроковете за доброволно преместване на същото ИУМПС с цел избягване на преместването му до центъра за разкомплектуване.
С оглед представените по делото доказателства, съдът е приел, че жалбоподателят като собственик на процесното МПС не е изпълнил задълженията си по чл. 44, ал. 2 от Наредбата, в резултат на което административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 46 от Наредбата. Съдебното решение е правилно.
При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.
От доказателствата по делото е установено, че е спазена процедурата по чл. 45, ал. 5 от НУОПОЧТСО по издаване на заповедта. По делото е приложен констативен протокол № 012463/29.05.2017 г., съставен от комисия, назначена на основание чл. 46 от Наредбата с цитираната в протокола заповед
№ РД 09-01-29/18.08.2016 г. на кмета на район "Изгрев" при Столична община. От съдържанието на констативния протокол е видно, че лек автомобил марка „Фолксваген голф“, цвят тъмно син, рег. [рег. номер на МПС], е паркиран върху имот – общинска собственост на адрес гр. С., ул. „Латинка“ и ул. „А.П.Ч“ и не е преминал ГТП повече от две години, Автомобилът е в изключително лошо техническо състояние, видно от снимковия материал и сигналите на минувачи. С поставянето на стикера – предписание № 1 върху автомобила започва да тече 3 месечния срок за преместване му. АССГ правилно е приел, че касаторът не оспорва обстоятелството, че такъв стикер - предписание е поставен върху автомобила му и в 3-месечния срок същият не е преместил своето ИУМПС на регламентираните за това места, поради което правилно след изтичане на този срок административния орган е разпоредил принудителното му преместване в Центъра за разкомплектуване.
Обоснован е решаващия извод на АССГ за съответствие на обжалваната заповед и с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно съдът е квалифицирал лекия автомобил, предмет на заповедта, като „ излязло от употреба МПС“ по смисъла на § 2, т. 7 от ДР на НПОЧУОТСО, което от своя страна съставлява отпадък по смисъла на § 1, т. 17, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на ЗУО, доколкото в случая за това МПС не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост.
Настоящата инстанция следва да отбележи, че съгласно §1, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО (ЗАКОН ЗЗД УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) отпадък е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Съгласно чл. 32д, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, знакът за технически преглед е задължителен и се поставя от вътрешната страна на предното стъкло. В случая безспорно е установено от първоинстанционния административен съд, че процесното МПС е такова, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност. Безспорно установено по делото е, че автомобилът на касатора не е в добро техническо състояние, който факт се установява, освен от снимковия материал и вписаното в констативния протокол относно счупени стъкла на автомобила, и със средствата и способите, предвидени в разпоредбата на чл. 32д от Наредба № I – 45 от 2000 г - чрез заверяване със знак за технически преглед от компетентните органи.
Твърденията на касационния жалбоподател, че процесното МПС е обект на престъпление, по повод което е било образувано досъдебно производство, което е препятствало преместването му, остават недоказани както в производството пред административния орган, така и при оспорването на процесната заповед пред първоинстанционния съд.
С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на СО - район „Изгрев“разноски за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2277 от 04.04.2018 г., постановено по адм. д. № 12337/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА Р.Р от [населено място], ЕГН [ЕГН] с адрес
[улица], [жилищен адрес] да заплати на СО - район „изгрев“ съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 100 / сто / лв. Решението е окончателно.