Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Олбжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна срещу решение № 502/10.03.2016 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3192/2015 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-03-140320-091-001/21.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна. Касаторът заявява трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с извършената от съда оценка на писмените доказателствени средства. Настоява на установеността на предпоставките за извършване с отменения РА на корекция на декларирания от ревизираното лице резултат по ЗДДС за данъчен период м. 07.2013 г. Предлага преценка на доказателствените източници, обосноваваща констатация за представляващи част от полученото възнаграждение плащания извън продажната цена на продадени от ревизираното лице недвижими имоти, за които се дължи ДДС, както и настъпване на изискуемостта на данъка в пълния му размер в конкретния данъчен период, а не в д. п.м. 09.2013 г., когато е начислен върху продажната цена по нотариалния акт. Иска отмяна на обжалваното реешение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу ревизионния акт. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора е за основателност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

[фирма] е оспорило пред АС Варна ревизионен акт № Р-03-140320-091-001/21.07.2015 г., с който е извършена корекция на декларирания от дружеството резултат по ЗДДС за данъчен период м. 07.2013 г., като са определени допълнителни задължения за ДДС в данъчен период м. 07.2013 г. в общ размер 87 903.22 лева с лихви за забава в общ размер 17 768.65 лева. Източник на задълженията е допълнителното начисляване на ДДС: в размер 78 151.05 лева, като данък...