Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [адрес]
, против решение № 64 от 26.02.2016 г. на Административен съд гр.В. Т, постановено по адм. д. № 689/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-04000714002609-091-001 от 22.05.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр.В. Т, потвърден с решение № 372 от 03.09.2015 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр.В. Т.
Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е потвърдил ревизионен акт, в който не са посочени елементите от фактическия състав на чл.177 ЗДДС. Счита, че не носи отговорност за действията на доставчика си. Излага съображения за нищожност поради липса на ЗВР за възлагане на ревизия по чл.177 ЗДДС. Претендира за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА. Претендира разноски.
Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр.В. Т оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорения РА на касатора е вменена отговорност по чл.177 ЗДДС за задължения на [фирма] за данъчен период м.08.2014 г. в размер на 24 212.51 лв., от които главница в размер на 22 643.32 лв. и лихви за забава в размер на 1569.19 лв. Извършено е прихващане на установеното задължение по чл.177...