Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на Директора на [ЮЛ], гр. [населено място] подадена чрез пълномощника му адв.. Л, против решение № 6658 от 01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6389/2016 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № 1202-1391/31.ІІІ.2016 г. на директора на 1ЗЗ СОУ „А.С. П.”, гр. [населено място] и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, счита същото за постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ученикът не е изслушан. От представените по делото доказателства се установява, че както ученикът, така и родителят му са изслушвани нееднократно. Съдът не е съобразил, че назначеният докладчик по случая освен педагогически съветник е и учител на наказания ученик. От съдържанието на Протокол от 23.02.2016 г. се установява по категоричен начин, че ученикът спрямо когото е упражнена психическа принуда се чувства силно уплашен, страхува се да идва на училище и не може да спи. Иска решението да бъде отменено и спорът, решен по същество, с отхвърляне на жалбата против атакувания административен акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв.. Л който моли да се уважи същата. Претендира разноски.
Ответникът – М. А. А. чрез пълномощника си адв.. М оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на М. А. А. срещу Заповед № 1202-1391/31.ІІІ.2016 г. на директора на 1ЗЗ СОУ „А.С. П.”, гр. [населено място], с която на основание чл. 147, ал. 1, т. 8 от Правилник за прилагане на ЗНП (ЗАКОН ЗЗД НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) (ППЗНП) във вр. с чл. 139, ал. 1, т. 4, чл. 135, т. 5, чл. 140д ППЗНП, чл. 38, т. 4в от Правилник за дейността на [ЮЛ] за 2015 – 2016 г. (ПДУ), е наложено наказание „Преместване в друго училище” на М. А. А., ученик от 11 г клас, през 2015 – 2016 учебна година.
Първоинстанционният съд е установил от фактическа и правна страна следното: на 22.ІІ.2016 г., жалбоподателят е отнел от ученик от шести клас от същото училище фланелка на спортен клуб. Тази фактическа обстановка в хода на административното производство е установена от обясненията на наказания ученик и родител на детето, от което е отнета фланелката. В противоречие с изискванията на чл. 15 от ЗЗДетето, пострадалият, навършил 10 години, не е бил изслушан. Производството се е развило между административно определени служители на училището и наказвания ученик и отчасти в присъствието на майка му, тъй като към момента на извършване на простъпката същия е бил непълнолетен. Фактът на отнемане/връщане на фланелката е безспорен. Самото действие е уронващо достойнството на детето, от което е отнета вещта.
Съдът е посочил, че не се доказват действия на физическо насилие, а това да е търпяно психическо - такова е въведено от преразказ на проведен разговор с бащата на пострадалото дете. Съдът е изключил от доказателствата, приложената по административната преписка "отразена контролна дейност по извършена проверка по случая в Книгата за контролна дейност на директора", тъй като е частен едностранно съставен документ. В хода на процедурата са спазени изискванията да бъдат уведомени директор на ДСП, р-н [район] и родител на наказваното лице. Няма данни на жалбоподателя, тогава непълнолетен, чрез родител да е било разяснено правото да ползва представител от ДСП който може да присъства на изслушването му пред ПС с оглед защита на правата и на интересите на ученика.
С писмо от 21.ІІІ.2016 г., кл. ръководител на жалбоподателя е уведомил майка му, без да укаже правата й за участие в производството пред училищната администрация.
В процедурата по определяне на наказанието докладчик е педагогически съветник в училището. Налице е нормативно нарушение на изискването докладчик по случая да е учител, който преподава на наказвания ученик. От записаното в протокол № 5/25.ІІІ.16 г. от ПС е направен извод за това, че докладчикът по случая е наблегнал на предходно наказание на ученика, за което има безспорни данни, че със заповед № 1903-2204/17.VІІ.2015 г. на директора на училището е отменена заповед за налагане на наказание на жалбоподателя от предходната година.
Първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно по отношение на жалбоподателя е наложено наказание "преместване в друго училище". В съвкупност, не се установява как се е отразила психическата принуда на детето от което е отнета вещта, без значение, че в следващ момент е върната доброволно. Процедурата по изслушване на пострадалия ученик е била необходима до степен на директно възприятие за това, което се е случило, а след като не е изпълнено изискването на препращащата разпоредба на чл. 15 ЗЗДетето, е опорочена развилата се по отношение на жалбоподателя процедура.
Съдът е посочил, че преразказ на едни и същи факти (докладната на педагогически съветник, дискусия по време на ПС и излагането на тези факти като мотивна част) лишават оспорваната заповед от форма. Налице е диспозитивна част с неточно въведени правни основания, в цифрово-буквено изражение, и излагане на факти, без от последните да се сочат изводи, относими към правните основания. Въведено е и друго нарушение, вменено на жалбоподателя, за което не е имало производство по определяне и налагане на наказание, а именно "носи атрибути на спортни клубове".
Така мотивиран първоинстанционният съд е отменил обжалваната заповед и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Обжалваното решение е правилно.
Съгласно чл. 147, ал. 1, т. 8 от ППЗНП, директорът на училището наказва ученици, учители и служители в съответствие с Кодекса на труда, ЗНП (ЗАКОН ЗЗД НАРОДНАТА ПРОСВЕТА) и с този правилник.
В съответствие с чл. 139, ал. 1, т. 4 ППЗНП, за неизпълнение на задълженията си, определени с този правилник и с Правилник за дейността на училището, ученикът се наказва с преместване в друго училище. Съгласно чл. 140б ППЗНП видът и срокът на наказанието се определят, като се отчитат видът, тежестта на нарушението и личностните особености на ученика, като наказанията по чл. 139, ал. 1, т. 4 и 5 се налагат като крайна мярка при тежки или системни нарушения.
В случая като причини за налагане на наказанието, в оспорваната заповед са посочени: нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 4 от ПВР; глава II, раздел III, чл. 33, т.3, т.11 ПДУ, а именно: носи атрибути на спортни клубове, накърнява с поведението си авторитета и личното достойнство на съучениците си чрез прилагане на физическо и психическо насилие.
Съгласно с чл. 33, т. 3 от ПДУ, ученикът няма право да носи облекло, неподходящо и неестетично за училище и добрите нрави, както и такова, подтикващо към агресивно поведение (металисити, кечмания, атрибути на спортни клубове и други). Предвидено е когато ученикът се яви в училище в подобен вид, да се отстранява от училище до отпадане на основанието за отстраняването му, за което класният ръководител уведомява родителя.
Както правилно е посочил и съставът на АССГ, липсва проведено производство за нарушението „носи атрибути на спортни клубове”, а и съгласно посочената по – горе разпоредба от ПДУ, за това нарушение се предвижда „отстраняване от училище”. Посоченото нарушение не е измежду посочените в чл. 38, ал. 1, т. 4 от ПДУ, за което е предвидено да се налага наказание „преместване в друго училище”.
В съответствие с чл. 135, т. 5 ППЗНП, ученикът е длъжен да уважава и да не накърнява честта и достойнството на другите, както и да не прилага физическо и психическо насилие. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4, б. „в” ПДУ предвижда за неизпълнение на задължения по този правилник и за нарушения на училищния ред, ученикът да се наказва с „преместване в друго училище” до края на учебната година за прояви на физическо и психическо насилие над ученици, учители и служители. Съгласно чл. 33, т. 11 ПДУ, ученикът няма право да накърнява с поведението си авторитета и личното достойнство на съучениците си чрез побой, обиди и саморазправа, да прилага физическо, психическо насилие, свързано с религиозни, етнически, полови или други различия, телефонен и интернет тероризъм върху тях.
Настоящата инстанция споделя правния извод на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на нормативното изискване, докладчик по случая да е учител, който преподава на наказвания ученик. Съгласно чл. 140г, ал. 2 ППЗНП, за всяко производство за налагане на наказание по чл. 139, ал. 1 и на мярката по чл. 139, ал. 5 се определя докладчик. Докладчик е учител, който преподава на ученика. Целта е обстоятелствата по случая и анализът да бъдат направени от преподавател с преки впечатления от ученика. В случая със заповед № 1074-1263/25.03.2016 г. на директора на [ЮЛ], за докладчик на ПС № 5/25.03.2016 г. е определен А. Д. Р. – педагогически съветник. Последният е изготвил и доклад № 1429/07.03.2016 г. Действително от представения по делото Трудов договор № 1057-1246/21.03.2016 г. се установява, че г-н Р. е назначен на допълнителна длъжност учител с продължителност: определено време – замества М. Ч., но нито от представените в първоинстанционното производство доказателства, нито от представените в настоящото производство писмени доказателства се установява последният да е преподавал на М. А.. За пълнота следва да бъде отбелязано, че от представения трудов договор се установява, че г-н Р. ще изпълнява длъжността учител от 21.03.2016 г., като е определен за докладчик на 25.03.2016 г. Дори да приемем, че г-н Р. е преподавал на ученика, то едва ли за това кратко време е могъл да придобие сериозни преки впечатления от ученика.
На следващо място, правилно първоинстанционният съд е посочил, че в случая е следвало да бъде изслушано пострадалото дете. Не е установен фактическият състав на нарушението - осъществяване на психическа принуда по отношение на ученика от шести клас, тъй като не са събрани доказателства от пострадалия за извършеното правонарушение.
При решаване на спора съдът е обсъдил подробно данните по административната преписка и въз основа на точен анализ на доказателствения материал е достигнал до правно обоснования извод за незаконосъобразност на заповедта на директора на [ЮЛ] - гр. [населено място]. Като е отменил оспорваната заповед, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 06.03.2017 г.
Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6658 от 01.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6389/2016 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА [ЮЛ] - гр. [населено място] да заплати на М. А. А. от гр. [населено място] сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.