Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по постъпила на 08.04.2016 г. касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), чрез процесуален представител юрк.. С, срещу Решение № 34 от 23.03.2016 г. на Административен съд Търговище постановено по адм. дело № 191/2015 година. Със същото е отменено Уведомително писмо № 02-250-2600/2793 от 25.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта на направени намаления по СЕПП, НР1 и НР2. Касаторът счита, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдена законосъобразността на оспорваното пред административния съд уведомително писмо. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции.
От ответника – [фирма], [населено място], общ. О., са постъпили писмен Отговор и Писмени бележки, в които се изразява становище, че обжалваното решение е правилно постановено. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът оспорва подадената касационна жалба и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея съдебно решение в сила.
Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Оспореното решение на АС – Търговище е правилно, съдът е отменил акта с решение, за което не се установяват касационни пороци. Доводът, изложен в касационната жалба. за действие на органа в условията на обвързана компетентност не може да се приеме за основателен, поради липсата на активно процесуално поведение на касатора, поради неангажирането на доказателства за стабилитет на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния слой за 2014 г. № РД 09-807/05.12.2014 г. и № РД-46-287/06.03.2015 г., установен към датата на издаване на процесното уведомително писмо.
Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на Зам. изпълнителния директор на ДФЗ е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 05.04.2016 г., от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.
С решение № 34 от 23.03.2016 г. по административно дело № 191/2015 г., в производство по реда на Глава Х (десета) от АПК, Административен съд – Търговище, пети състав, на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на [фирма], Уведомително писмо изх. № 02-250-2600/2793/ 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на направените намаления по СЕПП, НР-1 и НР-2, ВРЪЩА делото във вид на преписка на изп. директор на ДФ „Земеделие” за ново произнасяне с издаване на нов адм. акт в 30-дневен срок от влизане на решението в сила при спазване на дадените указания в мотивите и с трети диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на жалбоподателя [фирма] направените разноски по делото в размер на 500 лв., от които 50 лв. държавна такса и 450 лв. депозит за вещо лице.
За да постанови този резултат, първоинстанционния съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предвидената по закон писмена форма, но не съдържа всички необходими реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК. Административния съд е изложил мотиви, че процесното УП в частта му за направените намаления не съдържа мотиви за начина на получените суми. Приел е, че административния орган е изписал само правни основания, с оглед на което съдът не може да проконтролира правилно ли са определени сумите. Първостепенния съд е счел, че уведомителното писмо е издадено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че съгласно извършената СТЕ, и по трите мерки, по които е кандидатствало дружеството има различия в определения слой недопустими площи за подпомагане от административния орган. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като е приел, че административния орган неправилно е дешифрирал съставената ЦОФК относно 47 БЗС, от които според СТЕ 25 БЗС са изцяло допустими за подпомагане, а останалите 22 БЗС са допустими с площи в размер по голям от този определен от административния орган. Приел е, че неправилното дешифриране и интерпретиране на съставената ЦОФК относно СЕПП, НР1 и НР2, води до по голям размер на наддеклариране на площи по процесните схеми. АС - Търговище е счел, че отказвайки да изплати оторизираните суми административния орган е наложил намаление при условията на чл. 58, п. 1 от Регламент № 1122/30.11.2009 г. на Комисията, в друг процент и размер. Приел е, че намалението е в противоречие с материалния закон – разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 година. Първостепенния съд е изложил мотиви, че неправилното дешифриране на съставената ЦОФК от страна на административния орган представлява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е било допуснато, то зам. изп. директор на ДФЗ би стигнал до друго решение и определяне на друг размер на оторизираните суми.
Така постановеното съдебно решение е неправилно. Същото е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо място, неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените проверки и съответно - установените недопустими за подпомагане площи. Съдът необосновано е приел, че писмото не съдържа фактически основания за издаването му. Видно от словесната част към колона 5 от таблиците в уведомителното писмо (лист 20), административният орган е посочил, че правното основание за намаленията напр. по СЕПП е чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗПЗП, поради което настоящият тричленен състав на ВАС приема, че са изписани всички фактически и правни основания, въз основа на които органът е извел правните си изводи.
На следващо място настоящият съдебен състав на ВАС -Четвърто отделение приема, че първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изследвал въпроса дали заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния специализиран слой „Площи допустими за подпомагане” е стабилен административен акт в частта засягаща [фирма]. В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой „Площи допустими за подпомагане”. Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД „Земеделие”, която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД-46-287 от 06.03.2015 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой „Площи допустими за подпомагане”. Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/2006 г., въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи допустими за подпомагане”, Разплащателната агенция (РА) извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 година. В този смисъл заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
В този смисъл, при налагащата се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, съдът трябва да изследва дали заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила по отношение на [фирма] и ако това бъде установено, да се прецени единствено дали описаните в процесното УП (уведомително писмо) имоти попадат извън специализирания слой, тъй като както вече бе посочено, ДФЗ е обвързан от заповед № РД - 46 - 287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните.
Освен това, с изменение на ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), обн. в ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г. в чл. 43, ал. 3, т. 6 е въведено ново основание за намаляване размера на плащането или отказване на плащане, което основание е приложимо към датата на издаване на оспореното уведомително писмо - 25.09.2015 г., а именно, „когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година” и въпросите дали площите е следвало или не е следвало да бъдат включени в този слой и причините поради които остават извън одобрения слой (установени дървета, храсти, сгради и др.), не могат да бъдат оборвани с констатации на вещо лице, колкото и обективно, компетентно и безпристрастно да е изготвено заключението.
Отделно от горното, първоинстанционният съд изобщо не е изложил мотиви за другото основание за отказ от финансиране, а именно това по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във връзка с изясняване на т. н. "двойно заявени площи".
С оглед изложеното до тук, обжалваното пред ВАС съдебно решение, с което е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/2793 от 25.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, както и в частта за присъдените разноски, ще трябва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе във връзка с мотивите на настоящото съдебно решение.
В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, разноски не следва да се присъждат на касационния жалбоподател, независимо, че са поискани своевременно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 34 от 23.03.2016 г. на Административен съд - Търговище, пети състав, постановено по адм. дело № 191/2015 година.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно с изложените в настоящото решение мотиви. РЕШЕНИЕТО е окончателно.