Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 7290 от 25.11.2015 г. по адм. дело № 6433/ 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЧП-СП-62/ 11.06.2015 г. на същия административен орган, с която служебното правоотношение на И. Й. Д. е прекратено на основание чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Д. против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Решението на Административен съд София - град е постановено в нарушение на материалния закон и не се обосновава от представените доказателства.

Първоинстанционният съдебен състав незаконосъобразно приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед № ЧР-СП-62/ 11.06.2015 г. на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което служебното правоотношение на И. Й. Д. е прекратено на основание чл. 107, ал.1, т. 7 ЗДСл. Заповедта е издадена от компетентен орган (съгласно чл.11, ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура" председателят на управителния съвет назначава и освобождава служителите в агенцията), при спазване изискванията за форма (посочени са правното основание, както и фактическите обстоятелства – служителката не отговаря на изискванията за образование и професионален опит) и в съответствие с административнопроизводствените правила.

Заключението на първоинстанционния съд, че не са осъществени материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, предвидени в чл. 107, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал.1,т. 6 ЗДСл, е направено в противоречие с нормативната уредба. По делото е установено, че Д. е назначена в Агенция „Пътна инфраструктура“ през 2008 г. като главен експерт в отдел „Международна дейност“ на дирекция „Международна дейност и протокол“ по трудов договор, а през следващите години заема последователно длъжност „началник отдел“ на отдел „Обществена информация“, началник на отдел „Международна дейност и протокол“, директор на дирекция „Международна дейност и информация“ и началник на отдел „Обществена информация и международна дейност“ като последната длъжност е по служебно правоотношение. Всички изброени длъжности са свързани с провеждане на информационната политика и медийното представяне на агенцията, както и с международната дейност и сътрудничество в работата на агенцията (длъжностни характеристики). Служителката е с висше образование, с образователна степен „магистър” по специалност „българска филология”. През м. февруари 2013 г. същата е преназначена на длъжност „главен експерт” в отдел „Управление на собствеността и автотранспорт“ в дирекция „Административно обслужване и координация“ на агенцията. Няколко месеца по - късно същата е преназначена на длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на собствеността и отбранително – мобилизационна подготовка“ (заповед № ЧР-СП-187/ 22.11.1013 г ., а през м. септември 2014 г. отново е преназначена на длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на собствеността и автотранспорт“ в дирекция „Управление на собствеността и автотранспорт” на Агенция „Пътна инфраструктура“. Длъжността е ръководна с длъжностно ниво 7, експертно ниво 3 по Класификатора на длъжностите и за заемане на длъжността се изисква образователна степен „бакалавър“ /„магистър” по предпочитана специалност „право” или „икономика“, както и 3 години професионален опит (длъжностна характеристика). На 11.06.2015 г. е издадена оспорената заповед, с която служебното правоотношение на Д. от последната длъжност е прекратено на основание чл. 107, ал.1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал.1, т. 6 от ЗДСл, като е прието, че служителката не отговаря на специфичните изисквания за образование и професионален опит.

При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че изискванията на посочените текстове не са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в нарушение на закона, е направен в противоречие с нормативната уредба и представените доказателства и не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 107, ал.1, т. 7 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл.7, ал.1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая, с оглед представените доказателства следва да се приеме, че служителката Д. е назначена на длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на собствеността и автотранспорт“, без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на тази позиция – нарушение по чл. 7, ал.1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. За заемане на длъжността „главен експерт” в отдел „Управление на собствеността и автотранспорт“ се изисква завършено висше образование със степен бакалавър или магистър с икономическа или юридическа специалност (т. 10 от длъжностната характеристика), каквото Д. не притежава (дипломата й за завършено висше образование е по специалност „българска филология“, която не се включва в изискванията за длъжността), а свидетелството за професионална квалификация не удостоверява завършена образователно - квалификационна степен за висше образование (чл. 43, ал. 3 от ЗВО (ЗАКОН ЗЗД ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ)). Следователно, както към момента на назначаването (от значение е длъжността, от която служебното правоотношение на Д. е прекратено, а не длъжността, на която същата първоначално е назначена в администрацията), така и към момента на прекратяване на служебното й правоотношение служителката не притежава необходимото образование за изпълнение на длъжността. Това е самостоятелно и достатъчно основание за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание.

Същевременно служителката не отговаря и на изискванията за професионален опит. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Следователно за такъв следва да се приеме опитът на длъжностите „главен експерт“ в отдел „Управление на собствеността и автотранспорт“, респ. отдел „Управление на собствеността и отбранително – мобилизационна подготовка“ придобит след м. февруари 2013 г., тъй като само изброените длъжности са свързани с управление на имотите на агенцията и разрешаване на въпроси във връзка със собствеността. Придобитият професионален опит обаче е по – малък от три години, минималният предвиден по чл. 203 от Класификатора на длъжностите в администрацията и следователно не е достатъчен за заемане на длъжността, както към датата на назначаване, така и към момента на прекратяване на правоотношението. Опитът, придобит на длъжностите „началник отдел“ и „директор“ не представлява професионален опит за длъжността „главен експерт“ в смисъла изяснен по – горе, тъй като областите на дейност за тези длъжности не са свързани с функциите, присъщи за длъжността, заемана от Д., към момента на прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо доводите на ответницата по касационната жалба, в обратния смисъл са неоснователни, а изводите на първоинстанционния съдебен състав за наличие към момента на назначаването на изискуемия професионален опит, са направени в противоречие с нормативната уредба и със събраните доказателства.

Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и приема, че спрямо служителката не е осъществен фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение, съставът на Административен съд София – град постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие с представените доказателства.

Съображенията, че длъжността „главен експерт“ включва и функции с технически характер, които могат да се изпълняват от служителката и за които същата притежава необходимия професионален опит не могат да бъдат споделени. Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика (чл. 2, ал.1 от Наредба за прилагане на класификатора за длъжностите в администрацията). Следователно присъщите за длъжността функции, задължения и изисквания следва да се разглеждат в съвкупност, а не фрагментарно, тъй като само като единна система се включват в понятието „длъжност в администрацията“ по смисъла на наредбата. В случая заеманата от служителката длъжност е свързана с изпълнение на функции и задължения, за които се изисква определен професионален опит и образование по конкретни специалности. На тези изисквания служителката не отговаря, което обосновава и прекратяване на правоотношението на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл.

Класификаторът на длъжностите в администрацията въвежда минималните изисквания за образователна степен, ранг и професионален опит за заемане на съответните нормативно определени позиции. Следователно органът по назначаване не може да въведе за конкретна длъжност изисквания, които са по – ниски от предвидените в класификатора, но може да предвиди по - високи, като предвиди такива за конкретна специалност с оглед присъщите за длъжността функции. В случая това е направено с длъжностната характеристика с оглед специфичните функции на длъжността, които включват дейности, свързани с правни проблеми при разпореждането и управлението на имоти и имущество и подготвяне на правни становища, мнения и решения. Ето защо доводът на ответницата по касационната жалба, че след като изискванията по класификатора са изпълнени, заповедта е издадена при липса на законовите предпоставки за това, е неоснователен.

Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, поради което и на основание чл. 221 ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Д. против заповедта на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде отхвърлена. Както се посочи по - горе оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в предвидената от закона форма, след осъществяване, както се посочи по-горе, на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на служителката съгласно чл. 107, ал.1, т. 7 вр. чл. 7, ал.1, т. 6 ЗДСл.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7290 от 25.11.2015 г. по адм. дело № 6433 / 2015 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Й. Д. против заповед № ЧР-СП-62 от 11.06.2015 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Решението е окончателно.