Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба от Параходство БМФ АД за допълване на определение №135 от 25.03.2019 по гр. дело № 4669/2018 на ВКС, ІІІ г. о в частта за разноските. Определението е постановено в производство по молба на П. К. С., чрез пълномощник адв.М. К. от АК Варна за отмяна на влязло в сила решение №195 от 12.10.2018г по гр. д № 3092/2017г на Върховен касационен съд ІV г. о, по която Параходство БМФ АД е бил ответна страна и е депозирал отговор чрез упълномощен юрисконсулт, Молбата за отмяна не е допусната до разглеждане на основание чл. 307, ал.1 ГПК като срещу определението, чието допълване в частта за разноските се иска, е постъпила частна жалба вх.№3388/08.04.2019г от П. К. С.,чрез пълномощник адв.М. К. от АК Варна.

Изтъква се пропускът на съда да присъди поисканите с депозирания писмения отговор на Параходство БМФ АД разноски, осъществени при защитата на ответната страна от юрисконсулт, като към отговора е представено пълномощно и списък по чл. 80 ГПК,

От насрещната страна чрез пълномощника адв.М. К. от АК Варна на основание чл. 248, ал.2 ГПК е заявено становище, в което се оспорва допустимостта на искането като преждевременно подадено, а претенцията за разноски като обществено неоправдана, конституционно нетърпима имуществена интервенция насочено срещу лице с увреждане, която не следва да се уважава. За искащата разноски страна няма защитимо правно основание, присъждането им би нарушило принципите на справедливост и ефективност.Изтъква се, че при назначен от ответника щатен юрисконсулт, чл. 78, ал.8 ГПК не следва да се прилага и в случая разноски се претендират в неоправдан размер.

Искането за допълване е допустимо и в срок. По същество е основателно, като законовите и процесуални предпоставки за изменение на определението в частта за разноските са налице. В случая се касае се за пропуск на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на разноски при постановяване на преграждащо определение, което следва да се поправи с неговото допълване. Действащата разпоредба на чл.78, ал.8 ГПК, във вр чл.78, ал.4 ГПК не изключва от приложното поле на задължението за репариране на законово признати разноски на насрещната страна производствата по чл. 303 и сл. ГПК, независимо от трудовия характер на спора по решението, чиято отмяна молителят е поискал. В случая не може да се приеме, че прилагането на процесуалния ред ще доведе до накърняване на принципите на справедливост и ефективност, но следва да се съобрази, че при претендирано юрисконсулстско възнаграждение от дружеството тези принципи, както и обемът и сложността на осъществената защита предвид характера на делото, изискват определянето на минимален размер на разноските за юрисконсулт, или сумата 50 лева.Сумата следва да се присъди като дължимо юрисконсултско възнаграждение, в тежест на П. К. С. от [населено място], по реда за присъждане на разноски,

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о

ОПРЕДЕЛИ:

Допълва определение определение №135 от 25.03.2019 по гр. дело № 4669/2018 на ВКС ІІІ г. о в частта за разноските

Осъжда П. К. С. да заплати на Параходство БМФ АД сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК

Определението да се връчи на страните

Определението подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване определение №135 от 25.03.2019 по гр. дело № 4669/2018 на ВКС ІІІ г. о.

Председател:

Членове 1.

2.