Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. К. В. против решение № 389 от 20.01.2016 г. постановено по адм. дело № 3329/2014 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на А. К. В. против заповед № 247/12.03.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано, отменителни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски направени пред настоящата инстанция, съобразно приложения списък.

Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, чрез пълномощника си юрк.. Л, оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на А. В. срещу Заповед № 247 от 12.03.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” /ИААА/, с която, на осн. чл. 12, ал. 1 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „главен експерт“ в отдел „Водачи, безопасност на движението и ПК“ в Дирекция „ППС и водачи“.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

А. В. е назначен в ИААА на длъжността „главен експерт“ в отдел „Водачи, безопасност на движението и ПК“ в Дирекция „ППС и водачи“, на осн. чл. 15 вр. чл. 12 ЗДСЛ на 01.02.2014 г. по заместване на Д. Й. Ж.. От постъпването си в Агенцията - на 08.10.2010 г. до този момент той е изпълнявал различни длъжности, по трудови договори.

С. З № 247 от 12.03.2014 г. на Изпълнителния директор на ИААА, на осн. чл. 12, ал. 1 ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от връчване на заповедта /13.03.2014 г./.

При тази фактическа установеност съдът е приел оспорването за неоснователно, тъй като административният акт е издаден от компетентния административен орган - изпълнителния директор на ИА „АА” в качеството му на орган по назначаването на държавните служители в ИА „АА”, съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствен правилник на ИА „АА”, в кръга на правомощията му.

Спазена е и предписаната от закона форма - посочени са фактическото и правно основание за постановяването й, в съответствие с процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон – чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая А. К. В. е назначен за първи път на държавна служба на 01.02.2014 г. и служебното му правоотношение е прекратено в едногодишния срок за изпитване. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Фактическите установявания, описани в мотивите на обжалваното съдебно решение съответстват на събраните по делото доказателства, те са напълно логични и последователни. По делото не са събрани доказателства, които да опровергават тези фактически констатации на първата инстанция, поради което доводите за необоснованост на съдебното решение са неоснователни.

Решението на Административен съд София - град е постановено и в съответствие с материалния закон. Правилно е прието, че в конкретния случай не са налице основания за отмяна на оспорената заповед.

Заповедта е в писмена форма, подписана е от компетентен орган – изпълнителния директор на ИА „АА” в качеството му на орган по назначаването на държавните служители в ИА „АА”, съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствен правилник на ИА „АА” и в нея са посочени фактическото и правно основание за постановяването й. По същество това са мотивите, обосноваващи взетото от административния орган решение. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направен и извода, че заповедта с която служебното правоотношение на жалбоподателя В. е прекратено, е издадена в съответствие с условията, предвидени в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Жалбоподателя е назначен за първи път на държавна служба, а заповедта е издадена в едногодишен срок от възникване на правоотношението.

Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е правомощие на органа по назначаването, който няма задължение да мотивира взетото решение. Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, поради което правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативните изисквания.

Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник бр.8/2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 389 от 20.01.2016 г. постановено по адм. дело № 3329/2014 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА А. К. В. от [населено място],[жк], [улица] да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски по делото. Решението е окончателно.