Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /“ОДОП“/ - София при ЦУ на НАП против решение № 753 от 10.02.2016 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8460/2014 г., в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 2141310737/27.03.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1244/15.07.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, и ответникът по делото е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 4 000 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението в оспорената му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, АПК. Претендира се отмяна на същото, вкл. в частта за разноските, и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - [фирма] със седалище и адрес на управление: гр. [населено място], [улица], оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. И по съображения, изложени в писмено възражение, депозирано по реда и в срока по чл. 163, ал. 2 вр. чл. 238 АПК, и заявява претенция за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт,...