Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП), против решение № 88/16.03.2016 г., постановено по адм. д. № 323/2015 г. по описа на Административен съд Смолян. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. М. К. против заповед № ЧР-2 77/23.11.2015 г. на изпълнителния директор на АСП с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, тъй като същата работи по трудово правоотношение като председател на Общински съвет – Златоград.
Съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон като е прието, че не е налице сочената несъвместимост поради липса на възникнало трудово правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не се оспорва от страните. Предмет на съдебна проверка е правната квалификация на отношението между Общинския съвет и неговия председател, отразено в чл. 26 на ЗМСМА, респ. налице ли е наличие на трудово правоотношение, водещо до несъвместимост по реда на чл. 7, ал. 2, т. 6 от ЗДСл.
За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.
Доводът на касатора, че е било налице трудово правоотношение не се споделя от настоящия състав.
Трудовото правоотношение е регламентирано в Кодекса на труда като такова между работодател и работник, възникнало по някои от начините, регламентирани в кодекса - назначение, избор, конкурс, при сключен трудов договор с определени права и задължения. Общинският съвет не е работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ. В подкрепа на последното е и регламентираното с чл. 34, ал. 3 изр. второ от ЗМСМА, а именно че времето през което общинския съветник е заемал длъжността Председател на Общински съвет, се признава за трудов стаж. В тази връзка следва да се посочи, и че съгласно чл. 29а от ЗМСМА общинският съвет няма самостоятелен щат. Неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация. Тълкувайки разпоредбите на чл. 29а ал. 1 и чл. 26, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА се стига до логичния извод, че правоотношението между общинския съвет и неговия председател не е трудово правоотношение, макар че председателят се ползва от правата на работещите по трудово правоотношение. Ето защо, както се посочи и по-горе, това правоотношение не е чисто трудово правоотношение по своя характер и правна същност, но за целите на социалното и данъчното законодателство, специфични области на правото, то е приравнено на трудово.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди претендираното адвокатско възнаграждение на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/16.03.2016 г., постановено по адм. д. № 323/2015 г. по описа на Административен съд Смолян.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане – гр. С., да заплати на Е. М. К. с адрес в [населено място], [улица] сумата 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.