Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.[номер], против решение № 431 от 26.02.2016 г. на Административен съд гр. П. (АСП), постановено по адм. д. № 2406/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 161400148 от 28.04.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с решение № 718 от 22.07.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ гр. П..
Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че данъчните му задължения за корпоративен данък са определени без ясни мотиви и обосновка за непризнаване на разходите, относими към отказа на данъчен кредит (ДК). Счита, че е увреден от недобросъвестни действия на трети лица (бившата си счетоводителка и действия на разследващи органи, които не са върнали иззета счетоводна документация), въпреки, че е положил всички усилия за снабдяване с документи. Претендира за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго такова по същество на спора за отмяна на РА. Претендира разноски.
Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. П. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорения РА на касатора [фирма] в производство по реда на чл.122 – 124а ДОПК са установени задължения с резултат на непризнато право на данъчен кредит в размер на 3563,70 лева и прилежащи лихви за просрочие, допълнително е установен корпоративен данък за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 1342,90 лева и прилежащи лихви за просрочие в размер на 288,16 лева, установен е корпоративен данък за 2009 г. в размер на 708.81лв., ведно с начислените лихви от 296,91лв., установени са задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, както следва: за ДОО - 2464, 05 лв. главница и 1142, 97 лв. лихва; ЗО - 1166, 49 лв. главница и 343, 53 лв. лихва; ДЗПО-УПФ - 674, 77 лв. главница и 308, 95 лв. лихва;ФОНД ГВРС - 0, 58 лв. главница и 0, 47 лв. лихва; по чл. 42 от ЗДДФЛ - 515, 44 лв. главница и 147, 61 лв. Лихва.
В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.5 ДОПК - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Установено е, че лицето не е представило първични и вторични счетоводни документи, справки, договори, декларации и др. за периода 2009 г. - 2011 г.
Установено е, че дружеството неправомерно е упражнило право на приспадане на ДК общо в размер на 3563.70 лв. по фактури, издадени от [фирма] и от [фирма] (с правоприемник [фирма], ЕИК[ЕИК]). Същото е отречено с РА на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 ЗДДС – поради липса на реални доставки на стоки и услуги, както и, че лицето не притежава фактура.
В частта по ЗКПО декларираният финансов резултат за 2009 г. – 2011 г. е преобразуван на основание чл.26, т.2, вр. чл.10, ал.1 ЗКПО – поради липса на първични счетоводни документи с вярно и точно попълнени реквизити по смисъла на чл.7 ЗСч. За 2012 г. е извършено увеличение на отрицателния счетоводен финансов резултат по реда на чл.43 ЗКПО със сумата от 39 467.27 лв. с разходи за лихви, които не следва да се признаят за данъчни цели.
По реда на чл.122 ДОПК е извършена ревизията и в частта на установените задължения по чл.42 ЗДДФЛ и за ЗОВ, като са взети предвид декларираните от лицето данни в декларация – обр.6 и внесените задължения.
За да отхвърли оспорването в частта по ЗДДС административният съд е възприел доводите на приходните органи за наличие на основание по чл.71, т.1 ЗДДС за отказ на правото на приспадане поради липса на данъчен документ. Изложил е допълнителни мотиви за недоказаност на реални доставки по спорните фактури. В частта по ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО съдът е съобразил, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят изводите на ревизиращите органи по смисъла на чл.124, ал.2 ДОПК с оглед доказаността на основанието по чл.122, ал.1, т.5 ДОПК.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационните оплаквания на ревизираното дружество съдържат основно доводи, относими към законосъобразността на РА, на които е даден подробен отговор с обжалваното решение при правилно приложение на материалния закон, правилно разпределение на доказателствената тежест и правилно формиране на правните изводи на съда в съответствие с правилата на логическото мислене и съвкупна преценка на всички факти, обстоятелства и доказателствата, без да е допуснато изопачаването им или неправилното им тълкуване.
Правилно решаващият съд е приел за доказано основанието по чл.122, ал.1, т.5 ДОПК – липсват документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, даващо основание за преминаване на ревизията по особения ред на чл.122 – 124а ДОПК за данъчни периоди от 2009 г. до 2011 г. Според обяснението на управителката на [фирма] В. Д. документите на дружеството са се намирали при бившата счетоводителка А. П., били иззети при обиск на Прокуратурата от офиса на счетоводителя и оттогава ги нямало. С протокол № 1316550 от 14.12.2013 г. са присъединени всички, съществуващи при Окръжна прокуратура Пловдив, документи по отношение на дружество, но същите отново не са били достатъчни за установяване на основата за облагане с данъци. Именно за тези случаи е приложим особения ред по чл.122 ДОПК, даващ възможност да се извърши облагане и тогава, когато необходимите данни за установяването на данъчните задължения не са налице. Размерът на данъка при ревизия по чл.122 ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа. Не е в противоречие с правилата на особеното ревизионно производство намереното основание по чл.68, ал.1, т.1 и чл.71, т.1 ЗДДС да се откаже ползваното от касатора данъчно предимство при установена липса на притежаван данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 ЗДДС, както и при недоказана реалност на доставките по липсващите фактури при доказателствена тежест за лицето за установяване на тези обстоятелства съгласно чл.154, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че при непредставена от лицето счетоводна документация за периода 2009 г. – 2011 г., ДК е отказан само по 12 броя фактури, които въпреки доказателствените усилия на дружеството не са представени, но са включени от него в дневниците за покупки за съответните периоди. Не са изпълнени изискванията на чл.58, ал.2 ППЗДДС за упражняване правото на приспадане при изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ. При тези данни правилно е прието, че не са налице формалните и материалноправни основания за упражненото право на приспадане на ДК.
Неоснователни са касационните оплаквания за смесване на материалноправните основания за облагане по ЗДДС и по ЗКПО. В частта по ЗКПО същите обстоятелства по липса на първичен счетоводен документ, притежаващ изискуемите реквизити, правилно са квалифицирани като основание по чл.26, т.2, вр. чл.10, ал.1 ЗКПО - счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО), отразяващ вярно стопанската операция. Безспорно липсващите 6 фактури, дали основание за коригиране на финансовия резултат на дружеството за периодите 2009 г. – 2011 г., не могат да обосноват документално разходите на лицето, включени в ГДД по чл.92 ЗКПО.
Правилно съдът е потвърдил констатациите на РА по ЗКПО за 2012 г. относно намерено от приходните органи основание по чл.43 ЗКПО за корекция на отрицателния счетоводен финансов резултат със сумата от 39 467.27 лв. разходи за лихви по отпуснат банков заем, гарантиран с ипотека на недвижим имот, собственост на свързано лице – управителката Д.. В частта по ЗКПО за 2012 г. касаторът не излага конкретни съображения и съдът не намери касационни основания по чл.209, т.3 АПК.
Задълженията на ревизираното лице за данък по чл.42 ЗДДФЛ са установени съобразно декларираните от лицето в декларация – обр.6, като са начислени лихви за просрочие. В частта за осигурителните вноски констатациите на РА са, че за ревизираните периоди дружеството има сключени 56 трудови договори, всички от които са прекратени към момента на ревизията. Установено е, че лицето коректно е подавало декларации – образец № 1 и образец № 6. От декларираните осигурителни вноски за ДОО и за ДЗПО за 2008 г. – 2012 г. са внесени тези за 2008 г. и частично за 2009 г. Задълженията на лицето са установени по декларирани от него данни, като са начислени лихви за забава. Аналогично са установени задълженията за вноски за Фонд „ГВРС“ и за здравно осигуряване. Неоснователен е доводът на представителя на ВАП за приложение на Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 3/2015 г. относно приложението на чл.124а ДОПК, тъй като задълженията на лицето са установени изцяло по декларирани от него данни.
Неоснователно е оплакването на ревизираното дружество, че понася отговорност за незаконосъобразни действия на трети лица (бившата счетоводителка на дружеството или действия на разследващи органи, които неправилно били върнали счетоводната му документация на [фирма]). Изцяло в грижата на добрия търговец по чл.302 ТЗ попада задължението по коректно съставяне на счетоводната и търговска документация. Действията на разследващите органи по установяване на престъпления не са в пряка причинно-следствена връзка с констатираната от приходните органи липса на документация. Тази липса не е преодоляна и с доказателствените усилия на ревизираното дружество в хода на съдебния процес, вкл. с проверка на документация, съхранявана в Окръжна прокуратура Пловдив. Назначената съдебно-счетоводна експертиза е потвърдила констатациите на РА - в счетоводството на [фирма] няма издадена фактура № 0..1464/26.12.2009 г. на [фирма], съответно няма първични счетоводни документи за разплащане на суми. Не са налице и издадените от [фирма] фактури, нито същите са включени в представените на магнитен носител дневници за продажбите на [фирма], ЕИК[ЕИК]. Констатацията на вещото лице, че не може да се установи по коя счетоводна сметка и в коя година [фирма] е осчетоводила разход по фактурите, описани на стр.3 и 4 от РА поради иззетите от А. П. счетоводни документи, е резултат от противоправното поведение на ревизираното лице, дало основание за приложение на чл.122, ал.1, т.5 ДОПК. След като дружеството е включило в регистрите си по ЗДДС спорните фактури, претендирайки по тях право на приспадане на ДК, логично е очакването разходите по тях да са включени в ГДД по чл.92 ЗКПО, резултатът от които правилно е коригиран в хода на ревизията.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски съгласно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1042.67 лв.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 431 от 26.02.2016 г. на Административен съд гр. П., постановено по адм. д. № 2406/2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.[номер], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 1042.67 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.