Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на С. П. Г. от [населено място] против решение № 1913/21.03.2016 г. по адм. д. № 9035/2015 г. по описа на Административен съд – София-град. Иска отмяна на решението като материално незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че с решение от 05.04.2011 г. постановено по гр. д.№ 14775/2010 г., ГО, II-ри брачен състав на СГС, процесният имот е съсобствен с бившата му съпруга, при равни дялове и на нея е предоставено правото на ползване на целия имот. Развива съображения за незаконосъобразност на акта за установяване на задължение по декларация, тъй като имотът не се ползва от него. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) №74/12.05.2015 г., издаден от инспектор в отдел МДТ „Сердика“ към Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община. Претендира разноски по представен списък.

Ответната страна, директорът на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при С. О, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на решението. Неползването на имота не води до освобождаване от такса битови отпадъци. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 1913/21.03.2016 г. по адм. д. № 9035/2015 г. по описа на Административен съд – София-град е отхвърлена жалбата на С. Г. против АУЗД №74/12.05.2015 г., издаден от инспектор в отдел МДТ „Сердика“ към Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, мълчаливо потвърден от Директор на Дирекция „Приходи и администриране на...