Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

[фирма] обжалва решение № 200/03.02.2016 на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 1415/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 1613059496/14.02.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 419/29.04.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П..

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради липса на преценка на събраните по делото доказателства относно реалността на спорната доставка на услуга в тяхната съвкупност, което има за последица неправилно приложение на чл. 68 и сл. от ЗДДС.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. .

Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представената по делото писмена защита и писмено становище на процесуалния му представител юрк. А. Р.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, в частта, в която на [фирма], [населено място] е отказано право на данъчен кредит в размер на 11 520 лева и съответните лихви по фактура № 280/29.03.2013 г., издадена от [фирма] с предмет "комисионно възнаграждение по договор за посредничество".

За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че издаването на процесната фактура е направено без да е налице реална доставка на посредническа услуга във връзка със закупуване на недвижим имот от доставчика [фирма] към третото лице [фирма], комисионното възнаграждение, по която да е дължимо от ревизираното лице [фирма]. В мотивите на решението съдът е посочил предпоставките за възникване и признаване на данъчен кредит по чл. 68 и сл. ЗДДС. Според съда в конкретния случай това означава, че към 29.03.2013 г. следва да е изповядана в нотариална форма сделката по покупко - продажба на недвижимия имот между собственика [фирма] и купувача [фирма], което не е направено. Налице е единствено сключен между страните предварителен договор от 29.04.2013г., дата, следваща издаването на фактурата, както и анекс към него за намаляване цената на имота. Към момента на издаване на фактурата не е налице и плащане на комисионното възнаграждение по банковата сметка на [фирма],, което е извършено на 14.07.2014 г.

Не са налице доказателства за извършване на каквито и да било посреднически действия от страна на доставчика, които да потвърждават намирането на имота, посочен в анекса от 29.03.2013 г. Собственикът на имота и продавач по предварителния договор в писмените си обяснения твърди, че не познава този посредник. Посочва, че контактът с купувача [фирма] е осъществен чрез обява и чрез лицето И. Н.. Обясненията на собственика са в противоречие с данните на прекия доставчик, че посредничеството е осъществено с личен труд на управителя Х. К..

При тези факти, съдът е направил извод, че към момента на издаване на процесната фактура не е налице реално извършена услуга, нито извършено плащане от получателя и е потвърдил ревизионния акт в обжалваната част. Решението е правилно постановено.

Съдът е посочил предпоставките за възникване на право на данъчен кредит по доставки на услуги, които принципно се споделят от настоящия състав. Правилно и с оглед фактите, пораждащи данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал.2 и чл. 25, ал. 7 ЗДДС и изискуемост на данъка съгласно чл. 68, ал.2 ЗДДС, съдът е изследвал както обстоятелствата, свързани с извършването на посредническата услуга за намиране на имот от [фирма] като посредник, така и момента на извършване на плащането от страна на ревизираното лице.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че факта на осъществяване на посредническа услуга от страна на [фирма] е доказан. Това твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. Неоснователно в тази връзка е оплакването, че писмените обяснения по чл. 57 от ДОПК на продавача, посредника и купувача по предварителния договор са игнорирани от съда при преценката за законосъобразност на акта.

В решението са налице фактически установявания за отношенията между [фирма] и [фирма] по договор за партньорство от 22.03.2013 г. с цел изграждане на биогаз инсталация. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е установил, че договорът за посредничество във връзка със закупуване на недвижим имот, необходим за постигане на посочената цел, е сключен между [фирма] и [фирма], както и че ревизираното дружество не е страна по този договор. В този смисъл е и изложеното в касационната жалба.

По силата на чл. 49 от ТЗ предмет на договора за посредничеството е свързване на страните и подпомагането им да сключат договор. За да е налице посредничество достатъчно е сключването на съответния договор да е резултат на това, че посредникът е свързал страните по него. Следователно релевантният факт, който подлежи на доказване в процесния случай е участието на посредника при свързването на страните за сключване на договор за покупко - продажба на имот.

В случая не се установява, че от страна на [фирма] е извършено свързване на страните по сключения предварителен договор от 29.04.2013 г. за покупко - продажба на недвижим имот между [фирма] и [фирма]. Едната страна по този договор - собственикът на имота, отрича участието на издателя на спорната фактура в осъществяването на контакта с купувача. Посочва, че проявеният от [фирма] интерес към имота е по обява за продажба и че свързването на страните е чрез И. Н.. По делото не са налице доказателства, че последният е действал като представител на [фирма]. В писмените обяснения на доставчика е посочено, че услугата е осъществена с личен труд на управителя на дружеството - Х. К.. При тези противоречия с писмените обяснения не може да бъде кредитиран анекс № 2/29.03.2013 г. подписан между [фирма] и [фирма], според който посредникът е намерил и предложил за закупуване на доверителя недвижим имот - УПИ № [номер], с площ от 64.099дка, находящ се в [населено място], собственост на [фирма]. Други доказателства за изпълнение на посредническа услуга от страна на [фирма] не се ангажирани по делото. Установено е по делото, че окончателен договор за покупко - продажба на имота не е сключен, както и че е настъпило уговореното в предварителния договор прекратително условие. Към момента на издаване на спорната фактура през д. п. м.03.2013 г. не е налице и авансово плащане на комисионно възнаграждение по смисъла на чл. 25, ал. 7 ЗДДС, за да се приеме, че данъкът е станал изискуем на датата на плащането.

При тези доказателства, правилно съдът е приел, че за получателя по фактурата [фирма] не е възникнало право на данъчен кредит по доставка на услуга от [фирма] на основание договор за посредничество.

От изложеното следва, че не са налице касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на ответника се дължат разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 904.86 лева, на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/03.02.2016 на Административен съд, гр. П., постановено по адм. дело № 1415/2014 г.

ОСЪЖДА [фирма] да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П. сумата от 904.86 лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.