Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) против решение № 6572 от 29.10.2015 г. по адм. дело № 6268 / 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № Ж-1040/ 26.05.2015 г. на същия административен орган, с което жалбата на А. И. И. против [фирма] и [фирма] е приета за основателна и на М. ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 11 000.00 лв. за нарушение по чл. 2, ал.2, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 4 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), допуснато при обработване на личните данни на И., а на [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв. за нарушение по чл. 20 ЗЗЛД, допуснато също при обработване на личните данни на И.. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и не се обосновава от доказателствата. Моли решението да бъде отменено да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против решението на КЗЛД да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], гр. [населено място] оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на дружеството се присъди възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът - [фирма], гр. [населено място] също оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Ответницата А. И. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е...