Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 136 от 22.01.2016 г. постановено по адм. дело № 1209/2011 г. Пловдивският административен съд е отменил Ревизионен акт № 091000106/14.02.2011 г., издаден от Х. Б. на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 308/14.04.2011 г. на директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, понастоящем дирекция „ОДОП“ – Пловдив, при ЦУ на НАП само в ЧАСТТА, с която на С. И. А.., вкл. и като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] допълнително са били установени следните задължения: ДОО за периода 01.09.2002 г. – 30.11.2005 г. в размер на общо 2 377,15 лева главници и общо 8 976,24 лева лихви; ДЗПО за периода 01.09.2002 г. – 30.11.2005 г. в размер на общо 243,90 лева главници и общо 782,14 лева лихви, ГВРС за 2005 г. само 68,79 лева лихви и за ЗО в размер на общо 462,92 лева главници и общо 845,18 лева лихви, вкл. и в ЧАСТТА, с която е било извършено прихващане съгл. таблица 2 в позиции от № 1 до № 86 включително; отхвърлил е жалбата на С. И. А.., вкл. и като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] в останалата й част и е осъдил на С. И. А.., вкл. и като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП по съразмерност сумата от 4 777,67 /четири хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и шестде­сет и седем сто­тин­ки/ разноски по делото по съразмерност и компенсация.

Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от [фирма], подадена чрез пълномощника й адв.. Т, само в частта му, с която е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 091000106/14.02.2011 г., издаден от Х. Б. на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 308/14.04.2011 г. на директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, понастоящем дирекция „ОДОП“ – Пловдив, при ЦУ на НАП. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт и се претендират разноски.

Ответникът – директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на С. И. А., вкл. и като [фирма] против Ревизионен акт № 091000106/14.02.2011 г., издаден от Х. Б. на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 308/14.04.2011 г. на директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, понастоящем дирекция „ОДОП“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, с който допълнително са му били установени следните задължения: ДОО: 46 447,62 лева и лихви 50 657,84 лева /за периода 01.09.2002г. – 30.06.2009г./,ЗО: 17 485,34 лева и лихви 8 082,05 лева /за периода 01.09.2002г. – 30.06.2009г./,ДЗПО-УПФ: 9 314,24 лева и лихви 8 284,84 лева /за периода 01.09.2002г. – 30.06.2009г./ и “ГВРС”: 490,91 лева и лихви 683,11 лева /за перио­да 01.01.2005г. – 30.06.2009г.

Съдът е приел, че във връзка с чл. 171, ал. 2 от ДОПК, независимо от спирането или прекъсването на давността, погасени по давност са задълженията, установени изцяло през 2002 и 2003, 2004 години, а също така и тези до м. ноември 2005 г. /за последната година без тези, касаещи упражняваната трудова дейност от самия едноличен търговец във връзка с определения му окончателен осигурителен доход за тази година и начислените допълнително в тази връзка дъл­жими плащания по ДОО, тъй като давността за тях е започнала да тече считано от 01.01.2007 г. и още не е изтекла/. Прието е, че прихващане може да бъде направено само, ако установяването на задълженията, които се прихващат, е направено в рамките на ревизия, осъществена в срока по чл. 109 ал. 1 от ДОПК, а според съда за периодите до м. ноември 2003 г. ревизията е била възложено извън този срок, поради което и прихващането, направено със задължения, които са установени в ревизия, проведена извън посочения срок, е незаконосъобразно. Именно във връзка с изложеното съдът е посочил, че РА следва да се отмени и в частта му по отношение извършеното прихващане в частта по таблица 2 в позиции от № 1 до № 86 включително. За останалите данъчни периоди, съдът във връзка с изслушаните съдебно-счетоводни експертизи, е приел, че не се установяват обстоятелства, които да променят изводите на приходната администрация по отношение законосъобразното доначисляване на публични задължения на ревизирания субект за останалите данъчни периоди и е отхвърлил жалбата срещу РА в останалата част. Решението в обжалваната част е правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Тричленният състав на ВАС е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.

Съответстват на доказателствата по делото и на материалния закон изводите на съда, че едноличният търговец не е спазвал минималните осигурителни прагове за различните години с оглед заеманите от служителите му длъжности по трудов договор, посочен е бил осигурителен доход под този, определен с ЗБДОО за съответната година, налице са били и различия между длъжностите на назначени в търговското му предприятие лица по сключените трудови договори и вписването в разчетно-платежните ведомости за работните заплати за редица периоди.

Във връзка с приетите и неоспорените заключения на двете съдебно-счетоводни експертизи, както и с оглед липсата на доказателства, който да оборят изводите направени от приходната администрация, правилно съдът е приел в отхвърлителната част на решението си, че не са налице основания за отмяна на РА в тази му част.

Не следва да се приеме за основателно възражението на касатора по отношение приложението на института на погасителната давност. Съдът обосновано е мотивирал изводите си и правилно е приел, за кои периоди следва да се приложи. Изтичането на абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК по време на съдебното производство по оспорване на РА не е основание за отмяна на РА на това основание, още повече че съдът е мотивирал, че ревизионното производство е образувано в срока по чл. 109 от ДОПК и не са допуснати съществени нарушение в хода му.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива като своевременно поискани и доказани следва да се присъдят на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3583.25 лева на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба за минималнитеразмери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 22.01.2016 г. постановено по адм. дело № 1209/2011 г. по описа на Административен съд Пловдив

ОСЪЖДА С. И. А., вкл. и като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от3583.25/три хиляди, петстотин осемдесет и три лева и 25ст./ разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.