Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.В, в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 5247 от 13.08.2018 г. по адм. дело № 5425/2017 г., по описа на Административен съд - София град (АССг), с което е отменено негово решение № ДОИ – 32/16.05.2017 г. и делото е върнато като преписка на КЕВР за ново произнасяне, като последната е осъдена да заплати на насрещната страна деловодни разноски в размер на 550 лв. По изложени в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и необоснованост, които съставляват отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК се иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна „Дефендър ъф фейт“ ООД, представлявано от управителя В.Ч, чрез процесуален представител в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Претендира присъждане на деловодни разноски за касационна инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице имащо правен интерес, като същото е и правилно.
С решението си АССг отменя решение № ДОИ – 32/26.05.2017 г., издадено от В.В, в качеството му на член на КЕВР, определен за лице, което да разглежда постъпили искания и да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне на искана обществена информация с решение по т. 10 по протокол № 165 от заседание на КЕВР, проведено на 28.07.2016 г. като член на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е отказан достъп до исканата със заявление с вх. № ДОИ – 25 от 31.03.2017 г. от „Дефендър ъф фейт“ ООД, представлявано от управителя му В.Ч обществена информация – разпоредителните части на всички лицензии, издадени на „ЧЕЗ Е. Б“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД и е върнал делото като административна преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите дадени в съдебното решение.
За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема, че поисканата от дружеството обществена информация е при наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДРЗДОИ и отказът на задължения субект да бъде предоставена исканата информация е незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно.
Изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на административния акт са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, регламентиращ основание за отказ за предоставяне на обществена информация по реда на закона, в случаите, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставянето й, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.
В случая е поискан достъп до обществена информация относно разпоредителните части на всички лицензии, издадени на „ЧЕЗ Е. Б“ АД и „ЧЕЗ Р. Б. АД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания.
Няма спор, че исканата информация се отнася до трето лице, в които случаи в ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ) е предвиден специален ред – предоставянето на същата се разпорежда след съгласие на това лице. Същевременно в разпоредбите на чл. 17, ал. 2, предл. последно и чл. 31, ал. 5 ЗДОИ е предвидено изключение от така въведеното правило в случаите на надделяващ обществен интерес и същата се предоставя без да е необходимо и дадено съгласие за това. С разпоредбата на т. 5 от §. 1 ДР на ЗДОИ е създадена оборима презумпция за доказване на противното. Правната последицата от последната е, че обръща тежестта на доказване, установена с чл. 170 от АПК, като в случая не заявителят, а органът следва да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес. П. нарушение е от категорията на съществените нарушения на административнопроизводствените правила, както правилно е прието от АССг.
Неоснователни са и наведените доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон - също са неоснователни. Решението е постановено при правилно прилагане на текста на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, а изложените мотиви за наличие на надделяващ обществен интерес са правилни, поради което законосъобразен е и изводът за приложение на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, а именно, че в конкретния случай не е необходимо съгласието на третите лица.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
При този изход на делото и предвид разпоредбата на чл. 143, ал.1 АПК следва администрацията при касационния жалбодател - Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5247 от 13.08.2018 г. по адм. дело № 5425/2017 г., по описа на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Дефендър ъф фейт“ ООД деловодни разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева. Решението е окончателно.