Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Атена трейд“ ЕООД с ЕИК 203878208 против решение № 1006/09.05.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2974/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-92-0296079/04.09.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности" - при ЦУ на НАП, с която е наложена на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - заведение за бързо хранене, гръцки дюнер „Гирос“, находящо се в гр. П., бул. „В. А“ № 56 и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-92-0296079/04.09.2018 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект - заведение за бързо хранене, гръцки дюнер „Гирос“, находящо се в гр. П., бул. „В. А“ № 56 и забрана за достъп до него за срок от 30 дни.

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 29.08.2018 г. е извършена проверка в посочения търговски обект, при която при контролна покупка на 2 броя дюнери, една минерална вода и един айран на стойност 9,00 лв., платени в брой от проверяващите, не е издаден фискален бон от работещото в обекта фискално устройство.

При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него. Решението е правилно постановено.

Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Доказателство за неотразените продажби при извършените контролни покупки е и констатираната положителна разлика между фактическата наличност на парите в касата и тази отразена, чрез фискалното устройство. Видно от приложения по делото дневен финансов отчет, регистрирания оборот е в размер на 0,00 лв., а фактическата касова наличност в обекта е констатирано, че е в размер на 71,10 лв., което свидетелства за неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка.

В конкретния случай съдът е установил, че от „Атена трейд“ ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. От страна на дружеството не е оспорена описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството, чрез издаденото за установеното нарушение наказателно постановление.

Неоснователен е и довода на касатора, че решението по АХД № 261/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив е основание за отмяна на приложената ПАМ. С процесното съдебно решение е отменено Наказателно постановление № 366789-F405674 от 23.10.2018 г., издадено от началник на Отдел "Оперативни дейности" - Пловдив, с което на "А. Т" ООД е наложена глоба в размер 700 лв. Двете производства са самостоятелни и независими, като в настоящия случай са доказани предпоставките и основанията на издаване на заповедта, с която е наложена ПАМ. В тази връзка съдът правилно е приел, че производството по налагане на ПАМ се развива самостоятелно и независимо от издаването на НП и не е налице преюдициалност между тях.

Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юриконсулско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1006/09.05.2019 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 2974/2018 г.

ОСЪЖДА „Атена трейд“ ЕООД, ЕИК 203878208, да заплати на ТД на НАП - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Решението е окончателно.