О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2072.гр. София, 04.07.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ търговско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията И. Д. ч. т.д. № 1159 по описа на съда за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба /неправилно именувана „частна касационна жалба“/, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК:[ЕИК], против определение № 55 от 27.01.2025 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в. гр. д. № 380 по описа на съда за 2024 г., с което е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като е осъден частния жалбоподател да заплати на противната страна по делото Р. Б. К., ЕГН: [ЕГН], допълнително 5 700 лева (пет хиляди и седемстотин лева) разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и противоречи на задължителната съдебна практика на СЕС.

Оспорва се като неправилен извода на съда, че частният жалбоподател следва да заплати на противната страна адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. само поради това, че пред районният съд е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който възнаграждението е платено в брой. Твърди се, че съгласно практиката, на която се е позовал първоначално съдът, а именно - Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, националните съдилища следва във всеки един случай да направят преценка дали претендираният размер на адвокатското възнаграждение съответства на принципа за пропорционалност и справедливост, съобразно фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа по него. В тази връзка се твърди, че дори и при липса на направено възражение за прекомерност съдът следва да направи самостоятелна преценка за справедливостта на претендираното адвокатско възнаграждение.

Оспорват се дължимостта на процесното адвокатско възнаграждение в конкретния му размер, като несъответно както на фактическата и правна сложност на делото, така и на защитавания материален интерес, както и поради присъждането от страна на съда на претендираното възнаграждение за всеки иск поотделно, въпреки че с тях се защитава един материален интерес. Твърди се, че съдът не се произнесъл по възражението за извършена злоупотреба с процесуални права, релевирано от частния жалбоподател в отговора му на молбата на противната страна по чл. 248 от ГПК и обосновавано с твърдения в насока на това, че формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е използвано от ищеца за образуването на множество граждански дела, седем от които са конкретизирани в същия отговор.

Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането на противната страна за изменението на постановеното по делото решение на Окръжен съд - Кюстендил в частта за разноските.

Противната страна по жалбата не взема становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното си определение, въззивният съд е приел в мотивите си към същото, че:

С решение № 308/06.12.2024 г. по гр. д. № 380/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил е отменено изцяло решение № 222/13.05.2024 г., постановено по гр. д. 1964/2023 г. на Районен съд -Дупница, като вместо това съдът е прогласил нищожността поради противоречие със закона на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 839848 от 31.03.2023 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, като кредитор - от една страна и от друга - Р. Б. К., като кредитополучател. Осъдил е „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на Р. Б. К. на осн. чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД сумата 88.69 лв., представляваща заплатена от ищеца на ответното дружество без основание сума за неустойка, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 09.11.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 750 лв. разноски общо за двете инстанции.

В мотивите си решаващият състав е присъдил разноски като е приел, че е налице заявено от въззиваемото дружество възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, позовал се е на приетото решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото е присъдил адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер от общо 600 лв. /400 лв. за единия иск и 200 лв. за втория иск/.

Съдът сочи, че в производството пред районния съд ищецът е представляван от адв. И. Л. Г., съгласно представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение за всеки от двата иска - установителен и осъдителен по 3 000 лв. или общо 6 000 лв. за първоинстанционното производство, която сума е отразена в договора като заплатена в брой. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. Производството пред РС - Дупница се е развило без участие на представител на ответното дружество, което нито е депозирало отговор по исковата молба, нито писмени молби по хода на делото, като не е изпратило и свой представител в проведеното открито съдебно заседание.

Сочи се в мотивите на ОС – Кюстендил по-натам, че възражение за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирания от ищеца - въззивник адвокатски хонорар, е заявено за първи път от страна на „Сити кеш“ ООД с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК във въззивното производство.

Съдът е изложил, че при искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, какъвто е настоящият случай, размерът на същото с оглед критериите за прекомерност подлежи на преценка от съда само и единствено в случай на своевременно заявено от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Според съдебния състав възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е преклудирано, когато позоваващата се на него страна е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди то да приключи. Така например, когато по делото е имало открито съдебно заседание /заседания/, страната, която е била редовно призовавана, следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направено искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. /в този смисъл определение № 4872 от 29.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3947/2024 г., III г. о., ГК/.

Според състава на Окръжен съд – Кюстендил настоящият случай е такъв, като възражението на ответното дружество за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция се явява преклудирано. Ответникът не е направил своето възражение за прекомерност до приключване на устните прения в проведеното на 09.04.2024 година съдебно заседание пред първата инстанция, независимо, че е бил редовно призован за това заседание. За въззивното производство процесуалният представител на въззиваемата страна надлежно е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивницата.

При така изложеното съставът на ОС – Кюстендил е постановил обжалваното си определение, което по същество е правилно.

Съобразно ясната разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Видно е, че както това правилно е приел и съставът, постановил обжалваното определение, искането на противната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от уговорения и платен от противната страна размер, е условие както въобще за разглеждането от страна на съда, на този въпрос /дали заплатеното такова е прекомерно или не, съобразно с действителната фактическа и правна сложност на делото/, така и за евентуалното му намаляване в случай, че съдът намери, че са налице законоустановените предпоставки за това. Обратно – липсата на искане от противната страна за присъждане на възнаграждение в по-нисък от уговорения и платен размер пък, е пречка както за разглеждането от страна на съда на този въпрос, така и съответно – за евентуалното намаляване на размера на възнаграждението, чрез произнасянето от страна на съда по съществото на искане, с каквото не е сезиран. В този смисъл са както част от мотивите към т. 3 от ТРОСГТКВКС № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., така и разрешенията в постоянната практика на касационната съдебна инстанция.

Цитираната от частния жалбоподател практика на СЕС в подкрепа на главното му оплакване срещу постановеното от състава на ОС – Кюстендил, е неотносима в случая, доколкото е постановена по въпрос, който в настоящото производство не стои – относно възможността, респ. - задължението за съда, да присъди възнаграждение под минималния, определен в НМРАВ на ВАС размер, като откаже да приложи същата наредба, но при направено искане от противната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждането на такова възнаграждение в по-нисък размер. Противно на поддържаното от частния жалбоподател в жалбата му, посоченото решение на СЕС не само не задължава, но и не овластява националната юрисдикция да намалява размера на заплатено адвокатско възнаграждение и служебно - при липса на искане за това, изходящо от насрещната страна.

Твърденията на частния жалбоподател в отговора му на молбата на противната страна по чл. 248 от ГПК, по която молба съставът на ОС – Кюстендил е постановил обжалваното определение /към които твърдения жалбоподателят препраща в жалбата си/ - за злоупотреба от противната нему страна в производството с процесуални права, но обосновавани с образуването от страна на ищеца и срещу ответника – жалбоподател, на множество граждански дела пред РС – Дупница и СРС, базирани на идентични и/или сходни правоотношения между същите страни, са извън възможния обхват на преценка в настоящото производство с предмет само законосъобразността на обжалваното определение на ОС – Кюстендил, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 27.01.2025 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в. гр. д. № 380 по описа на съда за 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: