Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С.И, с ЕГН [ЕГН], чрез адв. К.А, срещу Решение № 306 от 29.10.2018 г., постановено по адм. д. № 355 по описа на Административен съд – С. З (АС – С. З) за 2018 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ), срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – С. З за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 100,00 лв. вследствие от отменено с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 5311/08 от 06.06.2008 г., издадено от врид началник сектор „ПП – КАТ“ към Областна дирекция на МВР – С. З, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, искането на ОД на МВР – С. З за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е оставено без уважение.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се поддържа становище, че съдът неправилно е приел липсата на елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на държавата. Обръща се внимание, че е налице хипотеза на отмяна на наказателното постановление, което ако не било обжалвано, щяла да се реализира санкцията. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът – не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Пред АС – С. З е предявен от Иванов иск срещу ОД на МВР – С. З с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да му заплати обезщетение в размер на 100,00 лв., представляващо имуществена вреда като последица на отменено Наказателно постановление № 14-1228-001238, издадено от началника на сектор „ПП-КАТ“ към ОД на МВР отм. а Загора, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което не се спори, първоинстанционният съд е приел иска за допустим, а по същество е направил извод за неговата неоснователност. За да обоснове този извод, съдът изложил съображения, че в случая постановената отмяна на наказателното постановление не се основава на неговата незаконосъобразност, а на обстоятелството, че при субсидиарното прилагане на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), във вр. с чл. 11 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) (ЗАНН), административнонаказателната отговорност на Иванов е погасена поради изтичането на абсолютна давност за административнонаказателно преследване. Съдът посочил, че изтичането на абсолютен давностен срок за погасяване на административнонаказателното преследване в течение на съдебното производство е основание за отмяна на наказателното постановление без да бъдат обсъждани въпросите за неговата формална и материална законосъобразност. В този смисъл приел, че в случая отмяната на наказателното постановление и прекратяване на образуваното срещу Иванов административнонаказателно производство не обуславя извод, че този акт е незаконосъобразен, съответно че не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ОД на МВР – С. З по предявения от Иванов иск. Съдът се позовал и на съдебна практика по чл. 2 ЗОДОВ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск само по причина, че отмяната на наказателното постановление по съдебен ред не се свързва с неговата незаконосъобразност, а с настъпилата абсолютна погасителна давност. Неправилно съдът е приел, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.Онието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Наказателното постановление може да бъде отменено както поради нарушение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, така и по причина изтекла погасителна давност, какъвто е конкретният случай. В случая е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, поради което е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата по ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност.
За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1 ЗОДОВ, трябва да са налице три предпоставки, в условията на кумулативност. Съдът е следвало да изложи съображения относно наличието на всички тях, което видно от мотивите на обжалвания съдебен акт не е сторено. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е разрешил спора без да обсъди и оцени представените по делото в производството по обезщетението писмени доказателства, въз основа на които да извърши преценка досежно наличието на всяка от останалите предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - наличието на реално претърпени вреди и наличието на пряка причинна връзка между отменения акт и вредите. Поради това, при постановяване на решението първоинстанционният съд не е формирал правни изводи на база тези доказателства. Настоящата касационна инстанция няма правомощието да замести първоинстанционния съд в тази преценка. Такъв подход би лишил страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции.
По изложените съображения, решението предмет на контрол, макар да е валидно и допустимо, следва да бъде отменено, като делото бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на АС – С.З.С следва да пристъпи към разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт по същество при съобразяване на изложеното по - горе, след като обсъди и оцени представените относими към предмета на спора писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Преди да пристъпи към разглеждане на делото съдът следва да изиска уточнение на петитума на исковата молба в насока ясно индивидуализиране на наказателното постановление, вследствие на което се претендира от Иванов заплащането на обезщетение за имуществени вреди предвид изложеното в нейната обстоятелствена част и приложените доказателства.
По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 306 от 29.10.2018 г., постановено по адм. д. № 355 по описа на Административен съд – С. З за 2018 г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – С. З при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. Решението не подлежи на обжалване.