Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 2470 от 18.12.2018 г. на Административен съд (АС) - Варна постановено по административно дело № 2124/2018 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 3-1458/01.06.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на М. К. М поради съкращаване на длъжността и е осъдил НАП да заплати разноски по делото.

В касационната жалба касаторът сочи, че оспорваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че в случая не е налице отпадане на нуждата от дейността на служителите от закрития отдел „Оперативни проверки“ дирекция „Контрол“, както и, че увеличаването с 14 щатни бройки на отдел „Проверки“ е основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Излага съображения, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и при съпоставка на преките задължения по длъжностите характеристики на органите по приходите на териториално/централно ниво се установява, че длъжността заемана от М. К. М действително е съкратена. Оспорва изводите на съда за преминаване на дейност от закрития отдел „Оперативни проверки“ в отдел „Проверки“, за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както и че длъжността заемана от Македонски продължава да съществува. Моли жалбата да се уважи и обжалваното решение да се отмени, вкл. в частта за присъдените разноски, като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на М. К. М се отхвърли. Съображения за уважаване на касационната жалба са изложени и в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация – М. К. М оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита,...