Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ отм. .
Образувано е по касационна жалба на Я.Г срещу решение №263/10.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8425/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата й против решение №РС-104-17-039/11.07.2018 г. на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Наведените в жалбата доводи досежно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, разписани в чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 152 АПК и неправилно приложение на материалния закон, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 1 и 2 АПК.Рирани са възражения за накърняване правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КПКОНПИ. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необходимостта от събиране на нови доказателства. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касация - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, действащ чрез процесуален представител главен юрисконсулт Пилев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което претендира отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
С решението на КПКОНПИ, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество установява конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката Я.Г, кмет на община А., област С. за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8, предложение първо ЗПУКИ отм. , е подписала Трудов договор № 064/31.05.2017 г., в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПУКИ отм. – В.Г, в нарушение на чл. 8, изречение второ, предложение първо ЗПУКИ отм. , Установено е и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ отм. по отношение на Я.Г, като лице заемащо публична длъжност по чл. 3, т. 8, предл. първо ЗПУКИ отм. , в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗПУКИ отм. , във връзка с подписването на Трудов договор № 064/31.05.2017 г., в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ отм. – В.Г.
Приемайки за изпълнени законовите предпоставки за наличие на конфликт на интерес по отношение на Я.Г за това, че е сключила от името на община А., област С. договор със свързано с нея лице, с което е нарушила разпоредбата на чл. 8, изречение 2 ЗПУКИ, първоинстанционният съд намира, че лицето е следвало да подаде и декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ за частен интерес по конкретен повод, при подписването на трудовия договор със свързаното с нея лице. При постановяване на обжалвания съдебен акт, с който е отхвърлено оспорването, първоинстанционният съд аргументира теза за законосъобразност на решението на КПКОНПИ, като издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Горните изводи не са обосновани с анализа на релевантните за правилното решаване на спора факти и обстоятелства.
Производството е образувано по постъпил в КПУКИ (сега КПКОНПИ) сигнал с вх. №01-288/15.06.2017 г. срещу Я.Г – кмет на община А.. Сигналът е заведен в регистъра по чл. 22и, ал. 1 ЗПУКИ отм. с рег. № С-2017-104/16.06.2017 г.
На свое заседание от 08.08.2017 г., обективирано в стенографски Протокол № 50/08.08.2017 г. в т. 5 от дневния ред - приемане на решение по сигнал №С-2017-104/16.06.2017 г. е бил представен и доклад вх. №С2017-104#14/04.08.2017 г. от дирекция „Правна“, към който е приложен проект за решение по производството по чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ. Докладът е представен на заседанието и подробно описан в протокола. Видно от протокола, проектът за решение по чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ не е приет поради непостигане на изискуемото по чл. 22ж, ал. 2 изречение 2 ЗПУКИ отм. мнозинство. Горното решение е съобщено на заинтересованото лице съгласно чл. 27, ал. 4 ЗПУКИ отм. .
Според текста на чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ отм. производството пред КПУКИ приключва с решение за установяване конфликт на интереси или че не е налице конфликт на интереси. За да изясни спорния между страните въпрос относно приключване на производството по сигнал рег. №С-2017-104/16.06.2017 г., с приемането на решението по Протокол №50/08.08.2017 г., първоинстанционният съд е следвало да подложи на преценка съдържанието и правния характер на акта. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се отнася само до висящите (неприключилите) производства.
Ако решението по Протокол № 50/08.08.2017 г. бъде квалифицирано като приключващо производството съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПУКИ отм. , то ново произнасяне по сигнал с рег. №С-2017-104/16.06.2017 г. би било допустимо в хипотезите по чл. 99, т. 1 – 7 АПК. За тази цел следва да се изискат и приемат доказателства, като се обсъди и доклад вх. №С2017-104#14/04.08.2017 г.
Съдът е допуснал и съществено нарушение на чл. 9, ал. 3 АПК. Видно от доказателствата по делото, със свое разпореждане от 28.08.2018 г. е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. Задължението на съда обаче за указване на разпределението на доказателствената тежест е различно от задължението му по чл. 9, ал. 3, съответно по чл. 171, ал. 4 АПК за указване, че за някои обстоятелства от значение за предмета на спора страната не сочи доказателства.
При неизяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд квалифицира като несъществено нарушение на административно-производствените правила неизготвянето на протокол от заседание, проведено на 11.07.2018 г., на което е прието оспореното решение, тъй като същото е представено с положените подписи от трима членове на Комисията. Неизясняването на обстоятелството дали е проведено заседание на КПКОНПИ, на което да е взето решение с необходимото мнозинство по сигнала е факт от значение за делото, поради което съдът е следвало, след констатиране на този пропуск/неяснота в доказателствения материал, влияеща на преценката му, да укаже на страната, че важен за предмета на спора факт е оказал недоказан.
Доказателствените искания на оспорващата са отхвърлени като неоснователни без конкретни мотиви по отношение на тяхната относимост към предмета на спора. Не са установени обстоятелствата: уведомена ли е Я.Г за развилото се повторно произнасяне от новия състав на КПКОНПИ; поканена ли е за изслушване при повторното разглеждане на сигнала от новия състав, респ. в съответствие с принципа за непосредственост при събиране на доказателствата, обезпечено ли е правото на защита на лицето в съответствие с чл. 26 ЗПУКИ отм. ; не е изяснен въпроса относно причините, въз основа на които решението №РС-104-17-039/11.07.2018г. не е подписано от председателя и заместник – председателя на КПКОНПИ, при положение, че техните имена присъстват в приложения проект за решение, който е представен с административната преписка.
Съдът, като е отхвърлил доказателствените искания на оспорващата и не е указал на страните, че относно важни за предмета на делото обстоятелства не сочат доказателства, е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 171, ал. 4 АПК. Нарушението е съществено, тъй като нормата представлява не само гаранция за правата на страните и за изясняване на правния спор, а и защото, ако съдът беше изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, би могъл да достигне и до друг правен извод.
В първоинстанционния съдебен акт не са обсъдени фактите и обстоятелствата, обусловили пропускането на двумесечния срок за произнасяне по чл. 27, ал. 1 ЗПУКИ. Инструктивният характер на срока от два месеца не следва да се възприема като разрешено от закона бездействие на административния орган. Принципът по чл. 11 АПК изисква процесуалните действия да се извършват за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Удължаването на инструктивния срок от два месеца на години следва да е наложено от обективни фактори, налагащи събиране на допълнителни доказателства и изясняване на факти, които са от значение за издаване на материално законосъобразен административен акт. Съдът не е дал указание към административния орган да посочи причините, довели до продължаване на срока и до ново произнасяне по сигнала с издаване на оспорения акт.
Предвид забраната за фактически установявания в касационното производство съгласно чл. 220 АПК, с оглед изясняването на всички посочени обстоятелства, е необходимо да се дадат указания към страните за становища и да се съберат доказателства, което налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото след установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства съдът следва изрично да отговори дали са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 27 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ – в сила до 23.01.2018 г.) и § 5, ал. 1 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г.).
В същия дух по сходни казуси е практиката на ВАС, шесто отделение, формирана както следва: решение № 16493 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5032/2019 г., VI отд.; решение № 16722 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2019 г., VI отд.; решение № 17125 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5610/2019 г., VI отд.
Произнасяне по присъждането на разноски за страните, предвид връщането на делото на административния съд и задължението му по чл. 226, ал. 3 АПК, не се следва.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263/10.01.2019г., постановено по адм. дело № 8425/2018г. по описа на Административен съд – София град.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.