Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 143 от 08.01.2019 г., постановено по административно дело № 180/2018 г., Административен съд - Силистра е отхвърлил жалбата на ЗК „ИЗГРЕВ - 92“ - с. Б., община Т., област С., ЕИК: 828012219, срещу принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание по чл. 404 от Кодекса на труда (КТ), обективирано в т. 5 от протокол № 1828267 по проверка, започнала на 14.08.2018 г. и приключила на 10.09.2018 г., издадена от инспектори в дирекция “Инспекция по труда“ – Силистра.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от ЗК „ИЗГРЕВ - 92“ - с. Б., чрез процесуалния и представител адв. И.Р, с оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 пред. 1 и 2 от АПК. Изложени са твърдения, че причината за неполагането на подписа е ползвания от работника отпуск. Направен е довод, че уведомяването на работника за условията, при които управителния съвет на кооперацията предлага почивка, както и фактът на самото ползване на санаториума, са достатъчни, за да се приеме, че е налице и изрично съгласие за удръжки на сумата за почивка от трудовото възнаграждение.

Ответникът – дирекция “Инспекция по труда“ – Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като...