О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№193

ГР. София, 2020 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 5.02.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2611/19 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта и допускането на касационните жалби на Районен съд Пловдив/ПРС/ и Районен съд Асеновград/АРС/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Пловдив по гр. д. №361/18 г. в частта, с която са уважени до размер от по 2 000 лв. обективно съединените искове на А. Ч. срещу касаторите с пр. осн. чл.2б ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане в разумен срок на нчхд №89/04 г. по описа на ПРС /за периода 8.10.2004 -23.05.2007 г./ и на нчхд №405/07 г. по описа на АРС/за периода 26.06.2007 г. -15.11.2010 г./. В частта до пълния предявен размер от по 26 000 лв. срещу всеки ответник исковете са отхвърлени.

Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването касаторът ПРС се позовава на чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Поставя като значими за спора и за точното прилагане на закона следните правни въпроси: При присъждане на парично обезщетение за забавено правосъдие и повече от един ответници – съдилища, които са разглеждали съответното дело, от какви критерии следва да се ръководи решаващият състав при разграничаване на претендираните от ищеца неимуществени вреди по период на възникване и по причина за появата им, за да ангажира отговорността на конкретния ответник? Как се прилага общественият критерий за справедливост...