Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

гр. София, 15.11.2016 година

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. С

П. Ш

при секретар И. Р и в присъствието на прокурора от ВКП П. Д, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНОХД № 907/16 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимия Т. М. К. срещу решение № 156 от 29.06.2016 г., постановено по ВНОХД № 109/2016 г. по описа на Апелативен съд–гр. В. Т. С атакуваното решение е изменена присъда № 9 от 25.01.2016г. на Окръжен съд–гр. Русе, в частта относно режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и приспадането на времето на задържане по мярка за неотклонение „домашен арест“. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.

С подадената касационна жалба се излагат съображения за нарушение на материалния закон. Твърди се, че деянието неправилно е квалифицирано като престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ от НК, вместо като такова по чл.343 ал.3 б.“а“ от НК, тъй като според задължителната съдебна практика по-тежката квалификация е приложима само относно случаите, при които са увредени поне две лица. Навеждат се доводи и за явна несправедливост на наказанието, като се иска намаляването му с оглед преквалифицирането на престъплението в по-леко наказуемо. Оспорва се изводът за баланс между отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства и се иска редуциране на срока на лишаването от свобода и от правоуправление.

В съдебното заседание защитникът и подсъдимият Т. М. К. не се явяват и...