Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.В, от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Е.В против решение № 811 от 11.04.2019 г. по адм. дело № 2608/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-15-146/09.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] /Прот. № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. П., и са присъдени разноски.

В касационтата жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложеното в жалбата се иска отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ-Пловдив чрез юрисконсулт Р.П изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на И.В против решение № 2153-15-146/09.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] /Прот. № 2140-15-317 от 24.04.2018 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр. П., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че не са налице предпоставките на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателят не е навършил съответната възраст и няма положен 15 години действителен осигурителен стаж. Решението е правилно.

Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. №...