Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби подадени от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД "ИБР") инж.. К, от О. В, представлявана от кмета на общината д-р. К и от [Фирма 1], чрез процесуален представител адв.. Ц против решение № 956 от 27.04.2018 г., постановено по адм. д. № 2764/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С решението си Административния съд – Пловдив е обявил Заповед № СОЗ-М-323 от 25.08.2017 г. на Директора на БД "ИБР" – Пловдив, с която на основание чл. 119, ал. 4, т. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /ЗВ/ и чл. 155, ал. 1, т. 12 от ЗВ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /наричана по-долу само Наредба № 3/2000 г./ е УЧРЕДЕНА санитарноохранителна зона (СОЗ) около открити водохващания от събирателна деривация "Бистрица" на река Грънчарска и нейните притоци: река Малка река, Везьов дол и Трълско дере в землището на село Кръстава, село Грашево, село Бозьова и село Цветино, община В., област П. за питейно-битово водоснабдяване на град Велинград, община В., Повърхностно водно тяло BG3МА900R198 – река Чепинска и притоци от извори до устието на река Абланица и река Хремщица, съгласно Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009 г. на Министерството на околната среда и водите, гр. С., със съответно посочени географски координати на водохващанията и съответен охранителен режим в санитарно-охранителната зона за нищожна и е изпратил преписката компетентния орган за произнасяне – Министъра на околната среда и водите.

В касационната жалба, подадена от Директора на БД "ИБР" – гр. П., се поддържат доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Счита се, че при постановяване на съдебното решение съдът не е отчел факта, че разрешителното за водовземане № 01410007/16.09.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, и Заповед № СОЗ-М-323/25.08.2017 г. на Директора на БД "ИБР" са два отделни административни акта. Според касатора неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 3/2000 г., като е прието, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган, което обосновава нейната нищожност. Освен това с писмо изх. № 05-08-4737 от 04.11.2016 г. преписката по издаване на оспорената заповед е върната от министерството на БД "ИБР" с мотиви, че "в случая СОЗ ще се извърши около речните водохващания извън границите на национални паркове", което е от компетентност на Директора на басейнова дирекция, а не от язовир по Приложение № 1 на ЗВ". Излагат се и доводи по същество на спора свързани с законосъобразността на оспорената заповед.

В касационната жалба подадена от О. В, представлявана от кмета на общината, се поддържат доводи за неправилност на решението, тъй като съдът е обсъдил само въпроса относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт, не е изложил доводи и съображения относно законосъобразността на административния акт. Изводите на съда са неправилни. Изложени са и подробни доводи във връзка с поддържаното становището за законосъобразност на издадения административен акт. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на такова по същество на спора.

В касационната жалба, подадена от [Фирма 1] гр. В., се сочат допуснати процесуални нарушения, тъй като не е допусната исканата допълнителна задача на експертизата с оглед изясняване на въпроса относно дали в концесионната площ на разрешената концесия попадат два участъка от 1-ви пояс на СОЗ, който въпрос е останал неизяснен. От друга страна съдът неправилно е приел, че не се спори по делото, че река Грънчарица и нейните притоци били част от повърхностното водно тяло, включено в Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, още повече, че този въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане. Прави възражение по отношение на наличието на правен интерес за обжалващото дружество и поддържа представената писмена защита по делото, като иска обезсилване на решението.

Ответникът – "Ресурс 1" АД гр. П. в писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв.. Г оспорва касационните жалби. Счита решението за правилно и законосъобразно. Правомощията да се определи СОЗ е на Министъра на околната среда и водите съгласно чл. 151, ал. 2, т. 2, б "у", подточка "вв". Поддържа се, че доколкото съдът действително не е разгледал спора по същество и не се е произнесъл в мотивите си относно законосъобразността на обжалваната заповед, то това може да стане чрез допълване на решението. Налице е правен интерес да оспорват заповедта, тъй като с издаването й се нарушават правата му като концесионер. Решение на МС за предоставяне на концесия е № 372 от 21.05.2009 г. на територията на "Грънчарица – Център", която територия частично съвпада с територията на СОЗ и това пряко обуславя интереса на дружеството да оспорва административния акт по смисъла на разпоредбата на чл.147 АПК. Изложени са и подробни мотиви във връзка с доводи за незаконосъобразност на административния акт предмет на съдебния контрол. Подробни съображения излага в писмено становище и в писмен отговор на касационните жалби, приложени по делото.

Ответниците в производството, физически лица, не се представляват и не вземат становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита за неоснователни доводите за недопустимост на производството. Обосновано съдът е приел, че дружеството концесионер има правен интерес да обжалва издадения административен акт, и споделя мотивите на съда в тази насока. Приема за неоснователни всички изложени доводи и счита решението за правилно и законосъобразно постановено. Според прокуратурата направените най-вече от първия касатор възражения и наведените правни доводи относно компетентността на органа в производството по учредяване на СОЗ, са неправилни. Нормата на чл. 37, т. 1 от Наредба № 3/16.10.2000 г., съгласно която санитарно-охранителните зони се учредяват със заповед на Директора на басейновата дирекция не може да дерогира приложението на императивната разпоредба на чл. 151, ал. 2, т. 2, б. „у“, подб. „вв“ от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ), съгласно която Министърът на околната среда и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване, а съгласно т. 4 от същото Приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ, такъв е язовир „Батак“, като именно около този язовир е учредената СОЗ. Не е налице неправилност на правните изводи на съда и приема за правилен извода на съдебния състав за некомпетентност на органа, издал заповедта, респективно за нищожност на този административен акт.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационните жалби са допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно.

По допустимостта на съдебното производство във връзка с възражението, изложено в касационната жалба, подадена от процесуания представител на [Фирма 1] – Велинград. Този довод е правен и в първата съдебна инстанция, като съдът подробно и аргументирано е мотивирал допустимостта на производството и наличието на правен интерес от страна на обжалващия административния акт – „Ресурс 1“ АД гр. П.. Настоящата съдебна инстанция споделя изложените в тази насока мотиви. Общият административен акт подлежи на оспорване от всеки, за когото решението създава права или задължения или непосредствено засяга права, свободи или законни интереси. Правото на защита срещу общия административен акт на засегнатите лица, произтича пряко от нормите на АПК – чл. 65 АПК. Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита, като право на такава имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължения. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава, че с отмяната на оспорения административен акт би се отстранила настъпваща или настъпила щета от изпълнението на административния акт. А в случай на пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ ефект по отношение правата и законни интереси на лицата е налице правен интерес. Ж.елят "Ресурс 1" АД гр. П. се легитимира като страна по Договор за предоставяне на концесия за добив на метални полезни изкопаеми – волфрамсъдържащи руди – подземни богатства по чл. 2, ал.1, т.1 от ЗПБ (ЗАКОН ЗЗД ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) от находище "Грънчарица – център", разположено в землищата на с. К. и гр. В., община В., област П.. Безспорно касаторът като концесионер в същия район обосновано сочи, че е пряко засегнат от определената СОЗ, тъй като тя съвпада с определената му концесия, и в тази насока настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно допустимостта на производството и наличието на правен интерес за оспорване на общия административен акт.

По същество и трите касационни жалби са основателни, поради следните съображения:

Производството пред АС – Пловдив е образувано по жалба "Ресурс 1" АД, срещу заповед на Директора на БД "ИБР" гр. П. № СОЗ-323 от 25.08.2017 г., с която е определена СОЗ. Твърди се, че с определянето на СОЗ се нарушават правата му на концесионер за добив на метални полезни изкопаеми, тъй като територията на определената СОЗ съвпада с територията на определената концесия и с нея са определени и се въвеждат ограничения и забрани относно добива на подземни богатства.

От фактическа страна по делото е установено, че в полза на [Фирма 1], е издадено Разрешително за водоползване на повърхностен воден обект № 01410007 от 16.09.2009 г. на Министъра на околната среда и водите /л. 349-352/, което Разрешително, има характер на индивидуален административен акт. Липсата на данни да е оспорено по предвидения за това ред сочи, че е влязъл в сила административен акт. Съобразно същото на [Фирма 1] е разрешено водовземане с цел "питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди" от воден обект язовир „Батак", изграден на река Мътница, в който освен водите от собствен водосбор постъпват и преработените води от ВЕЦ "Батак" и водите от: Събирателна деривация /СД/ "Нова махала", с обща дължина 12 224 м посредством 26 броя водохващания; СД "Равногор", обща дължина 24 060 м посредством 13 броя водохващания; СД "Б.", обща дължина ЗЗ 542 м. посредством 21 броя водохващания и Допълнителни канали посредством 25 броя водохващания.

По административната преписка е приложено и Разрешително за водоползване № 1237/18.10.2002 г. на Министъра на околната среда и водите, издадено на „НЕК“ ЕАД, Клон "ВЕЦ – Г. Р", гр. П., с цел на водоползването производство на електроенергия посредством ВЕЦ "Батак", ВЕЦ "Пещера" и ВЕЦ "Алеко" от воден обект в интересуващата ни тук част – язовир "Батак", в който постъпват вкл. и водите от няколко събирателни деривации, вкл. и СД "Бистрица" посредством 21 броя водохващания. Срокът на разрешителното е до 18.10.2008 г. /л.353-360/. От страна на О. В в хода на процеса е представено и Решение № 8 от 20.01.2009 г. на Министъра на околната среда и водите за изменение и продължаване за срока на преждепосочения акт, като срокът му е удължен до 18.10.2018 г., а съобразно съдържанието му условията по т. 5, вкл. и по т. 5.13 от условията на водоползването са останали непроменени /л. 883-886/. И тези административни актове са влезли в сила, поради което и са породили правата и задълженията за своите адресати.

От данните по административната преписка се установява, че въз основа на така издаденото Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007 от 16.09.2009 г. на Министъра на околната среда и водите, съобразно изискването на чл. 119, ал. 4, т. 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) и забрана на чл. 5 от Наредба № 3/2000 г., на 14.06.2016 г. в БД "ИБР" гр. П. е входиран ненаименуван документ от "фирма вх. № СОЗ-21 от 14.06.2016 г.“, с който е поискано бъде издадено разрешително за изграждане на СОЗ, съгласно приложена документация /л. 402/.

Последвало е Заявление вх. № СОЗ-21/16.06.2016 г., с което относно подадено заявление вх. № СОЗ-21 от 2016 г. е поискано издаването на удостоверение по чл. 54, ал. 5 от АПК, в уверение на това, че е започнало производство по учредяване на СОЗ около следните повърхностни водохващания – Водохващане с масивен яз и таблен затвор на Г. и Водохващане с масивен яз и таблен затвор на Везьово дере /л.403/, на което е отговорено с писмо изх. № СОЗ-21 от 16.06.2016 г. на Директора на БД "ИБР" – Пловдив, с което се удостоверява, че "фирма е входирала преписка за учредяване на СОЗ около речни водохващания на река Грънчарица и река Малка река за питейно-битово водоснабдяване на гр. В. с вх. № СОЗ-21 от 14.06.2016 г.

Липсва спор по делото, че преписка по учредяване на СОЗ около речно водохващане на река Трълско дере за ПБВ на гр. В. с вх. № СОЗ-28 от 20.09.2016 г. от [Фирма 1], съгласно Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 01410007/16.09.2009 г. на Министъра на околната среда и водите, е изпратено с писмо изх. № СОЗ-28/16/21.10.2016 г. във МОСВ, с мотива, че посоченото речно водохващане е част от СД "Бистрица", част от язовир Батак, който е язовир по Приложение № 1 към ЗВ. Изрично е посочено, че водовземането за ПБВ на гр. В. е от дюкер "Чукура" на събирателната деривация в местността "Чукура". Същото е входирано в МОСВ на 25.10. 2016 г.;

С писмо изх. № 05-08-4737 от 04.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Управление на водите" към МОСВ въпросните преписки, ведно с приложената документация е върната на БД "ИБР" – Пловдив, с мотива че "в случая СОЗ ще се извърши около речни водохващания извън границите на национални паркове, което е от компетентността на Директора на басейнова дирекция, а не около Язовир по приложение № 1 на ЗВ, за което компетентен би бил Министъра на околната среда и водите". Дадени са указания за продължаване на процедурата по Раздел IV Учредяване на санитарно-охранителни зони от Наредба № 3/2000 г., което писмо е получено в БД "ИБР" – Пловдив на 08.11.2016 г. /л.412-413/.

С писмо изх. № СОЗИ-21, 27 и 28/2016 г. от 30.11.2016 г. на Директора на БД "ИБР" – Пловдив са дадени указания на [Фирма 1] относно преработка на документацията и обединяване в една преписка във връзка с учредяване на СОЗ около река Грънчарица и нейните притоци – река Малка река, река Везьов дол и Трълско дере, с общ пояс I на речни водохващания на р. Грънчарица и Везьов дол, самостоятелни пояси I за речните водохващия на р. Трълско дере и р. Малка река, съответно с общи за всички пояси II и III /л. 414/. На основание чл. 40 от Наредба № 3/2000 г. е свикван на Басейновия съвет към БД "ИБР" – Пловдив за разглеждане на постъпилите възражения, насрочено е заседание на 17.08.2017 г., на което са обсъдени така постъпилите възражения и е издадена процесната заповед.

В крайна сметка първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. В мотивите си съдът е посочил, че компетентен да издаде заповедта за учредяване на СОЗ е на Министъра на околната среда и водите, тъй като на [Фирма 1] гр. В. е разрешено водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване и противопожарни нужди от воден обект язовир „Батак" изграден на р. Мътница, в който освен водите от собствен водосбор постъпват и преработените води от ВЕЦ "Батак" и водите от събирателната деривация "Нова махала" и СД "Бистрица". С оглед на това е прието, че по силата на чл. 151, ал. 2, т. 2, б "у", подбуква "вв" от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) компетентен да определи СОЗ е министъра. Решението е неправилно.

Основателни са доводите на касаторите за допуснати процесуални нарушения и необоснованост на съдебното решение. Съдът е направил подробен анализ на събраните доказателства и приложимата нормативна уредба, но не е отговорил и липсват мотиви относно компетентността на органа за издаване на процесната заповед. Позовал се е единствено на приложената обяснителна записка с описание на ХТС – хидротехническото съоръжение на дюкер "Чукура“, който е водопровод и че ХТС така както е описано представлява част от СД "Бистрица", което е част от язовир "Батак" – разрешително за водоползване № № 1237 от 18.10.2002 г. на Министъра на околната среда и водите, където е посочено, че язовир „Батак“ е изграден на р. Мътеница.

Съдът не е обсъдил по делото обяснителната записка с установения факт, че преписката по заявлението на [Фирма 1] за учредяване на СОЗ е изпращана на Министерството на околната среда и водите, като същата е върната на Директора на Басейновата дирекция за произнасяне с дадени указания с оглед на факта, че СОЗ ще бъде определяна около речните водохващания извън границите на националните паркове и не около язовир "Батак“, който безспорно видно от Приложение № 1 на ЗВ е включен в т. 4 на списъка на комплексни и значими язовири. Липсват изложени мотиви в тази насока и не става ясно защо доказателствата не са ценени в тяхната съвкупност.

Вярно е, че съгласно на разпоредбата на чл. 13 (Изм. – ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 23.06.2009 г.) (1) Публична държавна собственост са следните водностопански системи и съоръжения: 1. комплексните и значимите язовири съгласно приложение № 1, включително водохранилищата им до най-високо водно ниво, прилежащите им съоръжения и събирателните им деривации.

Съгласно легалното определение дадено в § 1, т. 94 от ДР на ЗВ "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации".

Компететността на Министъра на околната среда и водите е определена от разпоредбата на чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у", подбуква "вв" от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) /нова – ДВ, бр. 65 от 2006 г./. Министърът на околната среда и водите определя санитарно-охранителни зони на комплексните и значими язовири по Приложение № 1, използвани за питейно-битово водоснабдяване. В този порядък и доколкото самото водовземане с цел питейно битово водоснабдяване съобразно актът на Министъра на околната среда и водите е разрешено за воден обект именно язовир „Батак“, с посочено място на водовземането – неговата СД "Б.", дюкер "Чукура", част от която събирателна деривация са и самите водохващания, около които в случая се цели създаване на СОЗ, то единствено компетентен да определи СОЗ според първоинстанционния съд, съобразно нормата на чл. 151, ал. 2, т. 2, буква "у", подбуква "вв" от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) е Министъра на околната среда и водите.

Както се посочи, съдът е приел, че компетентен да издаде посочения административен акт е министъра на околната среда и водите цитирайки единствено разпоредбата на закона и даденото разрешително за водовземане. В съдебното решение предмет на касационната проверка липсват изложени мотиви подкрепящи този извод с оглед факта, че разрешителното за водовземане № 01410007 от 16.09.2009 г., издадено от Министъра на околната среда и водите, и Заповед № СОЗ-М-323 от 25.08.2017 г. на Директора на Басейнова дирекция "ИБР" за учредяване на СОЗ са два отделни административни актове и като такива не са взаимосвързани. Не е изяснено ако е налице твърдяното препокриване на територии (концесия и СОЗ) как това би се отразило на ползването на разрешената концесия. Ето защо основателно е и възражението, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил единствено въпроса относно компетентността на органа издал оспорения административен акт. При произнасянето относно законосъобразността на акта предмет на съдебния контрол, съдът е обвързан от принципа за служебното начало предвиден в чл. 168 ал. 1 от АПК според който съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Въпросите по същество на спора не могат да се обсъждат направо и за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е по правото, а не по фактите.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено изцяло, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, включително и относно компетентността на органа да издаде акта. Както се посочи съдът с решението си не е отговорил убедително на въпроса относно компетентността на органа който следва да издаде заповед за СОЗ. В ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) ясно е разписана в кои случаи компетентен е Министъра на околната среда и водите – чл. 151, ал. 2, т. 2, б "у": аа) на водовземни съоръжения за минерална вода; бб) на водовземни съоръжения разположени в границите на националните паркове; вв) на комплексни и значими язовири по приложение № 1, използвани за питейно-битови нужди; гг) в случаите, в които СОЗ е разположена на територията на повече от една басейнова дирекция. В конкретния случай от изложените мотиви не става ясно как съдът е определил, че в това производство е налице хипотезата на подбуква „вв“. Липсата на мотиви е пречка на касационната инстанция да провери правилността на направените изводи на съда в тази насока, поради което при новото разглеждане на делото съдът както се посочи следва да провери и компетентността на издателя на акта, като се и надлежно мотивира.

Предвид разпоредбата на чл. 226 ал. 2 АПК, разноски за тази инстанция не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделние,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 956 от 27.04. 2018 г., постановено по адм. д. № 2764 по описа за 2017 г. на Административен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно изложените мотиви в настоящото съдебно решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.