Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Н.К в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 173/02.07.2019 г., постановено по адм. дело № 49/2019 г. по описа на Административен съд – гр. К., с което по жалба на „ДС Лес“ ЕООД – гр. К. е отменен РА № Р-22002218000865-091-001/11.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД ан НАП – гр. С., потвърден с решение № 2/02.01.2019 г. на директора на посочената по-горе дирекция за установени задължения за ДДС в размер на 22 704 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Пристос“ ЕООД за данъчни периоди за месеците февруари, март, април, юни и юли 2016 г., ведно със законната лихва от 6 655,40 лв., както и за преобразувания финансов резултат на дружеството за 2016 г. с разходите по същите фактури и е определен за внасяне корпоративен данък в размер на 11 352 лв. и лихви за забава – 2 286,90 лв. Обжалва се решението и в частта за разноските в размер на 2 660 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснато от съда нарушение при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се посочват основанията за приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, като е акцентирано на това, че издаването на данъчен документ в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС е първото формално условие за упражняване на правото на данъчен кредит, но не е достатъчно, за да удостовери реалността на...