Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ДМ – Финанс груп“ ООД, подадена чрез адвокат - пълномощник против решение № 580 от 22.03.2019 г., постановено по адм. дело № 884/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22000117007276-091-001/04.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 1458/25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се като недоказани констатациите на ревизиращия екип за наличие на основанията за корекция на декларираните резултати по ЗДДС. Касаторът твърди, че в хода на ревизията не е установено дали и каква част от придобитите стоки/услуги, за които е ползван данъчен кредит са използвани за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Моли РА да бъде отменен изцяло или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Ответникът – Дирекция "ОДОП" – София, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Представя писмени бележки с доводи по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, съобразявайки становищата на страните и след проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, а така също след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, преценява касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е частично основателна, (жалбата е неоснователна за начисления ДДС в размер на 166,67 лв. за д. п. м.04.2016 г. за продажбата на л. а. "К. С - Е9" с рег. [рег. номер на МПС] и в размер на 8996,82 лв. за д. п. м. 11. 2016 г. за продажбата на л. а. "М. Б GLA 220 CDI 4 Matic".

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22000117007276-091-001/04.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му, потвърдена с Решение № 1458/25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с който на „ДМ – Финанс груп“ ООД на основание чл. 79, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС е начислен ДДС в общ размер на 42 521,79 лв. и е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 18 896,75 лв. по фактури, издадени от „Киа моторс България“ ЕАД, „Нис петрол“ ЕООД „Л. Б“ ЕООД и „Е. Б“ ЕАД, ведно с начислени лихви в общ размер на 18 002,01 лева. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че ревизираното дружество е извършвало "застрахователни услуги", които са освободени доставки по смисъла на чл. 47, т. 2 ЗДДС и "счетоводни услуги", които са облагаеми, за процесните данъчни периоди е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер, като не е определило каква част от доставките по които е получател ще се използва за извършване на облагаеми и каква част за освободени доставки. В хода на ревизията, на основание чл. 79, ал. 2 ЗДДС, органът по приходите е преизчислил размера на данъчния кредит, като по отношение на стоки или услуги, различни от недвижими вещи, е ползвана формулата по чл. 79, ал. 7, т. 2, а по отношение придобития недвижим имот (офис) – формулата по чл. 79, ал. 7, т. 1 ЗДДС в относимата му редакция.

По отношение начисления данък във връзка с продажба на лек автомобил с оспорения РА на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 и ал. 6 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС е начислен данък за данъчен период м.04.2016 г. за продажбата на лек автомобил "КИА Спортидж Е9" и за данъчен период м.11.2016 г. е начислен данък за продажбата на лек автомобил "Мерцедес Вenz GLA 220 CDI 4 Matik". Според приходните органи, лекият автомобил "КИА Спортидж Е9" е продаден с договор за покупко - продажба на МПС от 13.04.2016 г. на физическо лице за сумата от 1000 лв., платена преди подписване на договора, но продажбата не е отразена в счетоводството на ревизираното лице и не е начислен данък по смисъла на чл. 86 ЗДДС.Уено е, че при придобиването на автомобила ревизираното лице е ползвало право на пълен данъчен кредит, а продажбата е извършена на физическо лице, т. е. осъществена е облагаема доставка, без издаване на данъчен документ, поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС е начислен допълнително ДДС. За продажбата на другия лек автомобил - Мерцедес Вenz от „ДМ – Финанс груп“ ООД е издадена фактура на стойност 53 980,90 лв. и начислен ДДС 0,00 лв. с получател „Р. М индъстрийз" АД. Продажбата на лекия автомобил е декларирана от задълженото лице като освободена доставка, посочена в кл.19 на СД за съответния данъчен период. По отношението на този автомобил е счетено, че не са изпълнени условията на чл. 50, ал. 1 ЗДДС, съответно извършената с него последваща доставка е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДС. Ревизиращите органи не са признали и правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 14 281,34 лв. за покупката на два броя леки автомобили марка "КИА" и на 4 615,41 лв. за покупка на гориво по описаните в ревизионния доклад фактури с доставчици „Нис петрол“ ЕООД „Л. Б“ ЕООД и „Е. Б“ ЕАД и съответно - за отчетеното гориво за ревизираният период от м.03.2016 г. до м.03.2017 година.

За да отхвърли жалбата, съдът е квалифицирал оспорения РА като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическата обстановка. Въз основа на установените факти е достигнал до извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, приемайки, че не са основателни.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че спорът в настоящия случай е по приложението на материалния закон и по – специално дали касаторът притежава право на пълен данъчен кредит за процесните доставки на материали и услуги за период от 01.12.11 г. до 31.03.17 година. По делото безспорно е установено, че дружеството е извършвало облагаеми и освободени по смисъла на чл. 47, т. 2 ЗДДС доставки с предмет "посреднически застрахователни услуги", както и "счетоводни и консултантски услуги". Счетоводните и консултанските услуги не се явяват освободени по ЗДДС дейности. Предмет на спор в обсъждания казус, обаче е правото на ползване на данъчен кредит в пълен размер като нито в хода на ревизионното производство, нито в съдебното производство е било спорно самото осъществяване на освободените доставки, съставляващи застрахователни услуги. Нещо повече, в с. з., проведено на 17.12.2018 г. процесуалният представител на ответната дирекция е заявил, че поради тяхната безспорност не са изисквани справки от трети лица, не са реализирани насрещни проверки на застрахователни компании, с които жалбоподателя е имал сключени договори. По време на ревизионното производство "ДМ - Финанс груп" ООД е депозирало изисканите от него документи, поради което и не може да се приеме, че липсата на доказателства, подкрепящи констатациите от РД за освободените доставки, би имало за последица нарушаване правата на ревизирания субект. Приходната администрация е разполагала с процесуални възможности за събирането на съответните доказателства, което тя не е направила.

Идентични са касационните оплаквания на пълномощника на дружеството, затова, че ревизиращият екип е бил длъжен да събира данни и информация за наличието или не предпоставките по чл.79, ал.2 ЗДДС, със способите, допустими по ДОПК. В РД липсват констатации, че от "ДМ - Финанс груп" ООД са изисквани такива доказателства, и че дружеството не ги е представило. Това е наложило събирането във фазата на съдебното обжалване на писмени и гласни доказателства, установяващи, че стоките/услугите, получени от жалбоподателя са били впоследствие използвани като разход за канцеларски материали, комунални услуги, офис, МПС, и гориво, при формиране стойността на предоставяните от РЛ облагаеми доставки, в частност - счетоводните и одиторските услуги.

Свидетелката М.Д е обяснила механизма на взаимодействие между "Дженерали застраховане" АД и "ДМ - Финанс груп" ООД, изпълнявало функцията на застрахователен агент. Ролята на последния е била да изпрати клиент на застрахователя, при когото е плащана съответната сума по застрахователния договор. Практически агентът е получавал единствено комисионна, на основание сключеният от "ДМ - Финанс груп" ООД типичен агентски договор, за разлика от застрахователния брокер. Свидетелят А.Г е бил служител на "ДСК лизинг" от 2007 г. и според неговите показания, с РЛ е сключен договор за насочване на клиенти, във връзка с което на жалбоподателя е изплащана комисионна сума. Свидетелят е пояснил, че този договор е стандартен, като застраховките се сключват в централите на застрахователните компании. В подкрепа на цитираните показания са обясненията на управителя Д.Д, дадени в съдебно заседание. Дончев е разяснил пред съда, че дейността на "ДМ - Финанс груп" ООД е управленска, тя е насочена към предоставянето на счетоводни и консултантски услуги. Жалбоподателят не е реализирал самите застраховки, защото не разполага със специализиран софтуер, а и самата застрахователна премия се заплаща директно на застрахователната компания. При натрупване на клиенти, РЛ получава комисион.

По делото е изслушано заключение по СИЕ, изготвено от вещото лице С.Т.Е е направил проверка на място в счетоводните регистри на "ДМ - Финанс груп" ООД", констатирайки, че в счетоводството на жалбоподателя са постъпвали само суми по фактури за комисионни по договори за застрахователно агентство, както и, че разходите по дейности от доставчици на стоки и услуги за процесните периоди са разнесени счетоводно като разходи за основната облагаема дейност - "счетоводни услуги". Заключението на вещото лице е прието без оспорване от страните и следва да бъде кредитиранио съгласно изискването на чл.202 ГПК. В РД, на стр.13 също така е отбелязано, че придобитите от РЛ стоки/услуги се използват за основна дейност, видно от отразяването в ТР с КИД 7412 - "счетоводни и одиторски дейности". В РД е констатирано за 2014 и за 2015 години, че придобитите МПС са използвани за последващи облагаеми доставки. Тези констатации се подкрепят от пътните листи и доказателствата за съответните разходи във връзка със закупения автомобил, включен като дълготраен актив.

Основателни са оплакванията на касатора и във връзка с начина на изчисляване на корекцията за 2011 г., т. к. при него са били включени оборотите за цялата 2011 г., въпреки, че "ДМ - Финанс груп" ООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 19.10.2011 година. Освен това е видно, че за предходната част от 2011 г. на РЛ е била извършена ревизия, приключила със стабилен административен акт - РА. Във връзка с недвижимия имот, придобит през 2012 г. в използваната формула по чл.79, ал.7, т.2 ЗДДС е посочена цифрата 20, въпреки, че годишната корекция се извършва относно една пета от начисления ДДС върху дълготрайните активи. Този подход е възприет и относно 2013 година. Не става ясно как е съставена формулата по чл.79, ал.7, т.1 ЗДДС към 25.10.2017 г., при положение, че вече е бил изтекъл срокът за пълна амортизация.

Поради изложените мотиви касациионната инстанция счита, че РА в горепосочената част е незаконосъобразен, същият трябва да бъде отменен в съответната си част, след отмяната на тази част от първоинстанционното решение.

Решението на АДмС - Благоевград в частта, отхвърляща жалбата на "ДМ - Финанс груп" ООД срещу РА в частта, относно начисления ДДС в размер на 166,67 лв. за д. п. м.04.2016 г. за продажбата на л. а. "К. С - Е9" с рег. [рег. номер на МПС] и в размер на 8996,82 лв. за д. п. м. 11. 2016 г. за продажбата на л. а. "М. Б GLA 220 CDI 4 Matic", е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При закупуването на л. а. "К. С - Е9" с рег. [рег. номер на МПС] дружеството е ползвало право на пълен данъчен кредит,, като впоследствие го е продало на физическо лице, без да е начислен ДДС. Продажбата на л. а. "М. Б GLA 220 CDI 4 Matic" е декларирана от задълженото лице, като освободена доставка, без да са доказани предпоставките на чл.50, ал.1 ЗДДС. Последващата доставка с този автомобил е облагаема, поради което законосъобразно с РА са доначислени на основание чл.86, ал.1 ЗДДС данък в размер на 166,67 лв. за първия автомобил и в размер на 8996,82 лв. за втория автомобил.

Разноски: С оглед резултата по делото съдебното решение следва да се отмени и в частта за разноските. Съразмерно на уважената част от жалбата дружеството има право на разноски общо за двете инстанции в размер на 5488 лв., а ответната дирекция има право на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 1576 лв., съразмерно на отхвърлената част от жалбата. След компенсация в полза на "ДМ - Финанс груп" ООД следва да се присъдят разноски общо в размер на 3912 лева.

Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 580 от 22.03.2019 г., постановено по адм. дело № 884/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград в частта, отхвърляща жалбата на "ДМ - Финанс груп" ООД, притежаващо ЕИК 101767083, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Черно море", №7, против Ревизионен акт № Р-22000117007276-091-001/04.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 1458/25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с която на дружеството:

Начислен е ДДС в размер на 33358,3 лв., вследствие извършени корекции по чл.79 ЗДДС, ведно със съответните лихви;

Отказано е на основание чл.70 ЗДДС право на данъчен кредит за д. п. м.03. и м.05. 2016 г., в общ размер на 14281,34 лв. за покупка на два броя леки автомобили "КИА", както и за д. п. от м.01.2016 г. до м.03.2017 г. в размер на 4615,41 лв. за покупка на гориво по цитираните в РА фактури за покупка на гориво, издадени "Нис петрол" ЕООД, "Л. Б" ЕООД, "Е. Б" ЕАД, ведно със съответните лихви, както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22000117007276-091-001/04.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с Решение № 1458/25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с която на "ДМ - Финанс груп" ООД, притежаващо ЕИК 101767083:

Начислен е ДДС в размер на 33358,3 лв., вследствие извършени корекции по чл.79 ЗДДС, ведно със съответните лихви;

Отказано е на основание чл.70 ЗДДС право на данъчен кредит за д. п. м.03. и м.05. 2016 г., в общ размер на 14281,34 лв. за покупка на два броя леки автомобили "КИА", както и за д. п. от м.01.2016 г. до м.03.2017 г. в размер на 4615,41 лв. за покупка на гориво по цитираните в РА фактури за покупка на гориво, издадени "Нис петрол" ЕООД, "Л. Б" ЕООД, "Е. Б" ЕАД, ведно със съответните лихви.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на "ДМ - Финанс груп" ООД, против Ревизионен акт № Р-22000117007276-091-001/04.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта му, потвърдена с Решение № 1458/25.09.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, с която на дружеството е начислен на основание чл.86 ЗДДС данък за д. п. м.11.2016 г. общо в размер на 9163,49 лв., ведно със съответните лихви във връзка с продажбата на л. а. "КИА Спортидж Е9 " с рег. [рег. номер на МПС] и на л. а. "Мерцедес Вenz GLA 220 CDI 4 Matik".

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" София при ЦУ да заплати на на „ДМ – Финанс груп“ ООД, притежаващо ЕИК 101767083, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Черно море", №7 сумата в размер на 3912 лева, разноски за двете инстанции, определени след компенсация. Решението не подлежи на обжалване.