Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/ – гр. В., приподписана от юрк.. М, против Решение № 663 от 29.03.2019г., постановено по адм. дело № 3462 от 2017г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03000317000310-091-001 от 24.07.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 360 от 20.11.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В., с който е установено задължение за Г.К за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. по ЗДДФЛ в общ размер на главницата 47 562,18 лева и на лихвата – 20 047,40 лева, както следва по години: За 2010г. главница в размер на 20 673,93 лева и лихва – 13 153,04 лева; За 2012г. главница в размер на 1 857,43 лева и лихва – 798,80 лева; За 2013г. главница в размер на 4 107,14 лева и лихва – 1 349,03 лева; За 2014г. главница в размер на 20 923,68 лева и лихва – 4 746,53 лева, и е осъдена НАП да заплати на Г.К разноски по делото, съответно е осъдена да заплати в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателя.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Те основно се свеждат до следното: 1. Неправилен е подходът на първоинстанционния съд при изготвяне на съпоставката на имущественото състояние на ревизирания субект, с аргументи че органът по приходите не е задължен да...