Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП срещу решение № 955/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3237/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П. в частта, в която по оспорване от Д.Д от [населено място] е отменен РА № Р-16002416006566-091-001/07.04.2017 г., поправен с РАПРА № П-16002417076234-003-001/10.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 411/10.07.2017 г. на директора на същата дирекция за допълнително установен годишен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от дейност като земеделски производител за 2014 г. – 92 339,13 лв. и лихви – 18 176,71 лв. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му част e неправилно поради необоснованост. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се поддържа и оплакване за нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател не е съгласен със становището на съда, че приходните органи неправилно са тълкували и приложили разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, като са приели, че само земеделските производители, регистрирани като еднолични търговци имат право да ползват преотстъпване на данъка. Касаторът сочи, че съдът не се е съобразил със законодателната промяна, въведена в чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г., т. е. относима е към ревизирания период. Изложено е в касационната жалба, че ревизираното лице е земеделски производител, но не е регистриран като едноличен търговец, а е получил субсидия по програмите за директни плащания от ДФ „Земеделие“ през 2014 г. в размер на 678 264,46 лв., както и че субсидиите са осчетоводени от ЗП Д.Д като приход и участват при формиране на данъчния финансов резултат. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне жалбата на Д.Д срещу ревизионния акт в същата част, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 636 лв. за всяка съдебна инстанция, както и разноските за държавна такса в размер на 884,13 лв. По делото е депозирана писмена защита.

Ответникът по касационната жалба Д.Д от [населено място] чрез адв.. В, преупълномощена от адв. М.М, я оспорва по съображения, изложени в представения по делото писмен отговор по касационната жалба, както и се претендира присъждане на разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отмени ревизионния акт в частта за установения на Д.Д данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 92 339,13 лв. главница и лихви – 18 176,71 лв. поради отказано право на преотстъпване на данъка, първоинстаницонният съд е приел, че като регистриран земеделски производител предвид разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тълкувана във връзка с решението на Европейската комисия води до извод, че право на данъчното облекчение имат земеделските производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от които се облагат с корпоративен данък, без да е необходимо същите да са регистрирани като еднолични търговци. Относно изпълнението на условията по чл. 189б ЗКПО според съда жалбоподателят е ангажирал доказателства и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, от които е установено, че са спазени изискванията на посочената разпоредба и предвид крайният извод на вещото лице, че преотстъпеният данък за 2014 г. не превишава 50 %.

Решението в обжалваната част е неправилно постановено.

Разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2014 г. предвижда, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, не се прилага по отношение на: 1. лице, което е предприятие в затруднено положение; 2. лице, което е голямо предприятие; 3. физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а; 4. лице, което не е изпълнило решение на Европейската комисия за възстановяване на получена неправомерна и несъвместима държавна помощ и не е възстановило изцяло помощта и 5. инвестиции в напояване. Предвид, че въпреки регистрацията си като земеделски производител Д.Д е физическо лице, което извършва стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ, то за 2014 г. той няма право на преотстъпване на данъка върху доходите на физическите лица. Безспорно е, че ревизираното лице извършва стопанската си дейност както земеделски производител по чл. 29а ЗДДФЛ, който не е регистриран като едноличен търговец, то за него не е налице преотстъпване за 2014 г. с оглед чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ. Без значение за случая е, че са изпълнени от земеделския производител предпоставките по чл. 189б ЗКПО, след като законодателят е изключил от приложното поле на преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ лицата, осъществяващи стопанска дейност по чл. 29а от същия закон, а не са еднолични търговци. Това законодателно решение прави невъзможно прилагането на досегашната практика на ВАС по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. С. Р на СЕС по дело С-481/17, решението С/2011/863 от 11.02.2011 г. на ЕК следва да се тълкува в смисъл, че държава-членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на посочената схема, поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие. Затова и предвид изменението от 01.01.2014 г. с чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ първоинстанционният съд неправилно е отменил ревизионния акт в частта за установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г., като не е приложил материалноправната норма на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ относима за посочения ревизиран данъчен период.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че решението в обжалваната част за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г. е неправилно постановено и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на ЗП Д.Д срещу посочения по-горе ревизионен акт в за данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2014 г.

Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 7 272 лв. и държавна такса - 884,13 лв. или общо 8 156, 13 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 955/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 3237/2018 г. по описа на Административен съд – гр. П. в частта, в която по оспорване от Д.Д от [населено място] е отменен РА № Р-16002416006566-091-001/07.04.2017 г., поправен с РАПРА № П-16002417076234-003-001/10.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 411/10.07.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за допълнително установен годишен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ от дейност като земеделски производител за 2014 г. – 92 339,13 лв. и лихви – 18 176,71 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д от [населено място] срещу РА № Р-16002416006566-091-001/07.04.2017 г., поправен с РАПРА № П-16002417076234-003-001/10.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с решение № 411/10.07.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП в посочената по-горе част.

ОСЪЖДА Д.Д от [населено място] да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 7 272 лв. и държавна такса - 884,13 лв. или общо 8 156, 13 лв. Решението не подлежи на обжалване.