Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ отм. , в сила до 23.01.2018 г).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез държавен инспектор Е.Д срещу Решение №994 от 18.02.2019 г., и Решение №1143/22.02.2019г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по адм. д. № 6980 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на Н. К. Р № РС-24-15-022/31.05.2018 г. на КПКОНПИ, в частта му, с която се установява наличието на конфликт на интереси по отношение на жалбоподателката и Комисията е осъдена да й заплати разноски по делото в размер на 621, 33 лева.

Изложени са подробни съображения за нарушение на материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответницата-Н.К, представлявана от адв. И.Л, оспорва жалбата и развива подробни съображения както в писмения отговор, така и в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил Решение № РС-24-15-022/31.05.2018 г. на КПКОНПИ, в частта му по т.1 от него, с което се установява наличието на конфликт на интереси по отношение на Н.К - лице, заемащо публична длъжност по чл.3, т.25, предл.6 и чл.3, т.13, предл.2 от ЗПУКИ отм. , за това, че като главен директор на...