Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Р. Б (ПВ), чрез пълномощника му юрисконсулт И.Н срещу решение № 3020 от 04 май 2018 год., постановено по адм. дело № 1158 от 2018 год., по описа на Административен съд София – град, с което е отменена, по жалба на Й.М от [населено място], негова заповед № II-02 от 12 януари 2018 год. за прекратяване на служебното й правоотношение и е осъдено Патентното ведомство на РБългария да заплати на Й.М, направените по делото разноски в размер на 550, 00 лв. (петстотин и петдесет лева).

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт като съдът се произнесе с друго по същество на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и изразява становище за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Ответната страна Й.М от [населено място], чрез пълномощника й адв.. П в депозирания писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на сторените разноски, в настоящото съдебно производство, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт счита, че същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – София – град е образувано въз основа на жалба на Й.М от [населено място] против заповед № II-02 от 12 януари 2018 год., издадена от...