О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2069

гр. София, 03.07. 2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 114 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място] срещу определение № 3134 от 27.11.2024 г. по т. д. № 351/2024 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу решение № 427 от 05.12.2023 г. по в. т. д. № 422/2023 г. на Пловдивски апелативен съд.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Частният жалбоподател оспорва извода на състава на ВКС, че в случая е приложимо ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като оспорените вземания по фактури са с размери под 20 000 лв. Излага доводи, че становището на ВКС не е съобразено с обстоятелството, че по делото са предявени съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 50 758, 36 лв., платена на основание договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа № 105/19.03.2013 г., сключен между страните по делото, за който ищецът твърди, че е нищожен. Счита, че в случая е без значение обстоятелството, че сумата се формира от заплатени суми по фактури, доколкото ищецът не оспорва самите фактури като счетоводни документи, а визирания договор като общ правопораждащ факт за издаването им, като сочи, че липсва основание за извършените плащания за услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“, които са периодични. В частната жалба се сочи, че в практиката на ВКС последователно се приемат за допустими касационните жалби срещу съдебни актове, в които са разгледани аналогични искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени суми за пренос и/или достъп до разпределителната мрежа с цена над 20 000 лв., която цена се формира по фактури, вземането по всяка от които е в размер под 20 000 лв. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и заявените доводи, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

За да остави без разглеждане касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащо на касационно обжалване решение. Изводът е основан на съображения, че делото е с търговски характер, тъй като предметът му е функционално обвързан с оспорване дължимостта на вземания на ответното дружество по издадени от него в качеството му на търговец фактури, за които ищецът твърди, че липсва правно основание, като вземанията по всяка от фактурите са с размери под 20 000 лв.

Настоящият състав на ВКС, Първо търговско отделение не споделя така изразеното становище по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Въззивното решение е обжалвано в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 143 от 19.04.2023 г. по т. д. № 930/2021 г. на Пловдивски окръжен съд „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Асенова крепост“ АД сумата от 50 758, 36 лв., представляваща заплатена без основание поради нищожност поради липса на основание на договор 105/19.03.2013 г., съставляваща стойност на услугата достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.08.2015 г. -31.03.2016 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане. Постановеното от апелативния съд въззивно решение не е обжалвано в частта, с която е обезсилено решение № 143 от 19.04.2023 г. по т. д. № 930/2021 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Асенова крепост“ АД сумата от 44 309, 55 лв., представляваща заплатена без основание поради нищожност поради невъзможен предмет на договор 105/19.03.2013 г., съставляваща стойност на услугата достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.09.2015 г. – 31.03.2016 г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 09.11.2020 г. до окончателното изплащане и е прекратено производството по делото по иск за връщане на сумата от 44 309, 55 лв., ведно със законна лихва от 9.11.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – заплатена без основание поради нищожност поради невъзможен предмет на договор 105/19.03.2013 г.

Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, тъй като спорното право произтича от недействителност на търговска сделка /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. Разгледан е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 50 758, 36 лв., заплатена без основание поради нищожност поради липса на основание на договор 105/19.03.2013 г. и съставляваща стойност на услугата достъп до електроразпределителната мрежа за периода 01.08.2015 г. - 31.03.2016 г. Посочената сума формира цената на иска съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и тъй като тя надхвърля минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Независимо от обстоятелството, че претендираната с иска сума от 50 758, 36 лв. представлява сбор от вземания за услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“, фактурирани наред с други вземания по осем отделни фактури, не може да се приеме, че с решението са разгледани обективно съединени искове за недължимост на вземания на ответника по издадените от него фактури, с цена под 20 000 лв. Фактурите са издадени за задължения, произтичащи от общ правопораждащ факт - сключен между страните договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от 19.03.2013 г., като сумите по тях, включително за услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“, са начислявани ежемесечно, съответно фактурите обективират периодични задължения по изпълнение на една търговска сделка, за която се твърди, че е нищожна. Доколкото недължимите плащания по процесните фактури са основани на общ правопораждащ юридически факт – договор в случая се касае до една претенция за връщане на общата сума от 50 758, 36 лв., чийто размер е определящ за обжалваемостта на въззивния акт съобразно императивното правило на чл. 280, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на състава на ВКС за продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3134 от 27.11.2024 г. по т. д. № 351/2024 г. на Върховен касационен съд, ТК, Второ отделение.

ВРЪЩА делото на състава на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.