Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на Ц.Ц от [населено място], чрез адв.. Н, против решение № 195/23.04.2019 г. по адм. дело № 328 по описа за 2018 г. на Административен съд – В. Т, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт (РА) № Р-04001517004321-091-001/19.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, в частта, потвърдена с решение № 85/13.04.2018 г. на директор на Дирекция „ОДОП” - В. Т при ЦУ на НАП, с която на лицето са определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2012 г., 2013 г. и 2015 г. в общ размер на 1 474,79 лв. и лихви – 503,80 лв. при ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК.
В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е оставил без уважение оплакването, че при съставяне на паричните потоци са допуснати аритметични пропуски, тъй като формираните крайни положителни салда не били пренесени като начални салда в следващите такива. В касационната жалба се предявяват претенции по отношение на метода на изчисление при съпоставката на доходи и разходи на Цветанов, както и по отношение на третирането от съда на представените и събрани в хода на ревизията документи от ревизираното лице и от трети лица. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло ревизионния акт като незаконосъобразен.
Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - В. Т при ЦУ на НАП, в представен отговор на касационната жалба, чрез процесуалния представител юрк.. Г, оспорва жалбата и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на проверка пред Административен съд - В. Т е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-04001517004321-091-001/19.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - В. Т, в частта, потвърдена с решение № 85/13.04.2018 г. на директор на Дирекция „ОДОП” - В. Т при ЦУ на НАП, с която на Ц.Ц са определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2012 г., 2013 г. и 2015 г. в общ размер на 1474,79 лв. и лихви – 503,80 лв. при ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК. За да обоснове формирания краен правен извод за законосъобразност на процесния РА съдът е анализирал относимите правни норми като е приел, че претенциите на ревизирания субект относно разполагаемите парични средства към началото и края на всеки един от ревизираните периоди са неоснователни и недоказани. Констатираното от органите по приходите превишение на извършените разходи над получените доходи е прието от съда за правилно установено, като е счел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 - данни за укрити доходи, както и т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди. При извършената съпоставка са взети предвид установените налични парични средства (в брой и по банкови сметки) в началото и в края на всеки от ревизираните периоди, установените доходи и разходи на лицето. При формиране на паричните потоци от страна на органите по приходите, възприет и от съда, за налични парични средства в брой в началото и в края на всяка една година от 2011 г. до 2015 г. вкл. е приета сума в размер на 2000 лв. За налични парични средства по банкови сметки в началото на периода са приети следните суми: за 2011 г. – 918,39 лв., за 2012 г. – 2097,82 лв., за 2013 г. – 6366,96 лв., за 2014 г. – 9839,08 лв. и за 2015 г. – 4596,25 лв., а за налични парични средства по банкови сметки в края на периода са приети следните суми: за 2011 г. - 2097,82 лв., за 2012 г. - 6366,96 лв., за 2013 г. - 9839,08 лв., за 2014 г. - 4596,25 лв. и за 2015 г. – 36 435,84 лв. Като приходи са взети предвид – всички установени при ревизията облагаеми и необлагаеми доходи, в т. ч. брутният размер на установените доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения по договори с ИА „АА“ София, Р. Д „АИ“ - Плевен, ИА „АА“ София и „ИНЖСТРОЙ“ ЕООД; изплатени обезщетения при безработица; получени суми по вземания от трети лица по банков път (върнати заеми) - в размер на 1200,00 лв. от Г.С през 2012 г., лихви по банкова сметка в ЦКБ през 2013 г. и 2015 г., върнат заем в размер на 9900,00 лв. и лихви в размер на 618,75 лв. от „АЕЦ ТРАНСТУРИСТ“ ЕООД през 2015 г.; преведено по банков път обезщетение от „БУЛСТРАД ЖИВОТ“ в размер на 137,60 лв. през 2015 г., а като разходи – всички декларирани от жалбоподателя разходи, а именно: разходи за издръжка и живот (в т. ч. за храна, напитки, облекло, обувки и др.); разходи за почивки и развлечения; разходи за издръжка на трети лица; разходи в полза на членове на домакинството, както и документално установените такива от органите по приходите - разходи за комунални услуги (включващи разходи за телекомуникационни услуги и заплатени суми по банков път чрез ПОС терминал към трети лица - търговски обекти и бензиностанции); разходи за местни данъци и такси; разходи за застраховки и охрана; предоставени парични заеми на трети лица; други разходи (включващи разходи за придобиване на поземлени имоти и МПС, за покупка на валута, за заплатени нотариални услуги). Съдът е счел за неоснователни твърденията на Цветанов, че е разполагал с различни от приетите от приходните органи наличности към началото и края на всеки един от ревизираните периоди. Позовал се е на обстоятелството, че лицето е представило декларации, които в различните производства и времеви интервали са различни. Промяната в твърденията на жалбоподателя относно размера и произхода на наличните му парични средства, са разколебали решаващия състав относно претенцията за различни от приетите наличности като съдът е счел, че същите демонстрират липса на убедителност и достоверност. Постановеното решение е правилно.
В настоящия случай доказателствената тежест е за оспорващия, който във всички случаи, включително и при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, следва да установи по безспорен начин налични средства, придобити по трудови договори или по друг начин, както и разходвани средства за ревизираните периоди, установени с надлежни доказателства, за да обори наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ЗДДС, включително и фактите, установени в хода на ревизията. Процесуалната активност на оспорващия е от съществено значение и същият не може да прехвърли отговорността за доказване на благоприятни за него факти като служебно задължение на съда.
Неправилно касаторът счита, че са налице „погрешно съставени парични потоци“. Както и първоинстанционният съд е приел в мотивната част на обжалваното решение, резултатът от извършената съпоставка показва дали е налице съответствие между приходи/доходи и източници на средства и финансирания на лицето и неговото имуществено състояние, както и направените от него разходи на годишна база, независимо от това дали същите са в брой или по банков път. Ако нарастването на имущественото състояние и извършените от лицето документално доказани разходи са в по-малък размер от установените приходи/доходи, то няма да е налице несъответствие. Тази резултативна величина - положителната разлика от съпоставката в случая не представлява парични средства в брой и категорично не се пренася автоматично като налична сума в брой в началото на следващия период, защото в тази съпоставка не се включва само движение на парични средства в брой, а и безкасовото такова. Видно от данните по делото, в хода на ревизията от Ц.Ц е изискано да декларира наличните суми в брой в началото и в края на всеки ревизиран период, като обоснове техния размер и източник. Органите по приходите са приели декларираните от самия ревизиран субект наличности на парични суми в брой в размер на 2000 лв., въз основа на първоначално предоставена декларация от лицето при извършената му проверка. Именно и поради тези обстоятелства, съдът правилно е преценил, че не следва да се кредитира и изслушаната експертиза, доколкото същата е изготвена при прилагане на изначално некоректен и изцяло неправилен подход на изчисляване и съпоставка на приходи и разходи. Правилно не е споделен използваният от вещото лице метод, при който автоматично да се пренася положителната разлика от съпоставката в началното салдо на следващата календарна година, тъй като, както вече беше посочено, тази положителна разлика не представлява парични средства в брой.
Правилно съдът е приел за необоснована претенцията на касатора, че част от наличните парични средства са от изплатени печалби от хазартни игри - „Еврофутбол“. Печалбите на участниците до 2 000 лв. се изплащат по касов път във всеки букмейкърски пункт или в централния офис на „Еврофутбол“, срещу представяне на оригинална квитанция за потвърждение на залог, а над 2 000 лв. - от обслужващата дейността на „Еврофутбол“ ООД банка – „Юробанк и Еф Д. Б“ АД срещу представяне от лицето на „Искова форма“, която може да се разпечата от всеки букмейкърски пункт срещу представяне от лицето на „квитанция за потвърждение на залог“. Доколкото в случая всички описани от проверяваното лице печалби са под 2 000 лв., то евентуалното им изплащане към Ц.Ц може да е станало само по посочения начин. Само тези твърдения обаче не са достатъчни да се приеме, че именно касаторът е получател на посочените във фишовете печалби. Това е така, тъй като цитираната „форма за изплащане“ е документ на приносител и дава информация само за размера на изплатената сума, но не и на кое лице се изплаща. Не са налице и доказателства, че именно касаторът е участник в тези игри, както че същият е извършил конкретни парични залози в пунктове на „Еврофутбол“ ООД.
Съдът правилно е приел за неоснователна и претенцията на Цветанов, че част от наличните парични средства са от получени дарения и заеми в периода от 2005 г. до 2009 г. В хода на ревизионното производство са представени договор за заем от 18.12.2007 г., договор за заем от 08.05.2007 г., договор за заем от 25.07.2008 г., договор за заем от 15.02.2008 г., договор за заем от 10.04.2009 г., договор за дарение от 24.09.2005 г. и разписка за получена сума от същата дата, договор за дарение от 15.05.2009 г. и разписка за получена сума и договор за заем от 29.12.2011 г., които са оспорени от ответника по отношение на автентичността на подписите на договорите и разписките и верността на съдържанието на разписките. Договорите за заем и договорите за дарение представляват частни писмени документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила, а само страните, чието изявление обективират. Поради това тяхната действителност следва да се преценява с оглед всички събрани по делото доказателства, както и първоинстанционният съд е направил. В случая, освен че представените договори са бланкетни и напълно идентични по съдържание и клаузи, не са представени никакви други доказателства, установяващи реда и начина на предоставяне на сумите по тях, възможността на лицата да предоставят в заем или като дарение посочените суми и съответно произхода на тези средства, както и налице ли е връщане на посочените суми (по договорите за заем) към момента на представяне на тези документи. Предвид липсата на доказателства за получаване на посочените суми и за начина на тяхното съхранение при касатора, неговите твърдения, че е разполагал с тях, са недоказани.
В случая не е налице и твърдяното от касатора дублиране на разходите за живот, доколкото няма данни чрез плащанията по банков път да са закупувани стоки и услуги, които попадат в кръга на разходите за живот, а доказателства в тази връзка не са налице.
На последно място, по отношение на оплакването в касационната жалба, че е налице фактологическо и правно несъответствие между основанията по чл. 122 ДОПК, посочени в Уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК и РД и РА, настоящият касационен състав счита същото за неоснователно. След издаване на РД, ревизираният субект има право да подаде възражение и да представи, ако прецени, доказателства към него. Освен това ревизираното лице е получило и копия от всички събрани при ревизията документи и е било наясно какви действия са предприемани от органите по приходите в хода на ревизията.
Правилни са изводите на първоинстанционнния съд, че основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за данъчно облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК в процесния случай са установени, като доказателства, оборващи обстоятелствата, отразени в процесния РА, не са ангажирани от оспорващия. Възраженията наведени в касационната жалба преповтарят тези фигуриращи в подадената пред първоинстанционната инстанция, които са обсъдени от съда в цялост.
По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила.
При този резултат по спора, на ответната страна се дължат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 368,50 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195/23.04.2019 г. по адм. дело № 328 по описа за 2018 г. на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА Ц.Ц от [населено място] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. Т при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 368,50 лева (триста шестдесет и осем лева и 50 ст.). Решението не подлежи на обжалване.